— И още как.
— Аз не я виня. Такова нещо може да разстрои всяко момиче. Татко Басет няма право да спира разцвета на голяма любов като вашата.
— Прав си.
— Той има нужда от ритник отзад.
— Прав си.
— На мястото на Стифи бих пъхнал жаба в леглото му или стрихнин в супата му.
— Прав си. И като каза Стифи, Бърти, та се сетих…
Той млъкна и аз го изгледах напрегнато. Изобщо не се съмнявах, че бях прав за пагубните неща, задръстили гръдта му.
— Казвай какво има, Смрадльо.
— Нищо няма. Откъде ти скимна?
— Държиш се нехарактерно. Напомняш ми за вярно куче, което гледа собственика си в лицето и аха да му каже нещо. Опитваш ли се да ми кажеш нещо?
Той преглътна веднъж-дваж и се изчерви, което му струваше известно усилие, защото дори когато душата му е в покой, той си изглежда като кръмно цвекло, произведено в духовен сан. Сякаш закопчаната му отзад свещеническа якичка винаги го души. С дрезгав глас отрони:
— Бърти.
— Да?
— Бърти.
— Още съм тук, старче, и целият съм слух.
— Бърти, зает ли си?
— Не повече от всеки друг път.
— Можеш ли да се откъснеш за ден-два?
— Мога да го уредя.
— Тогава можеш ли да дойдеш в Тотли?
— Искаш да кажеш, при теб в Тотли-на-платото?
— Не, в Тотли Тауърс.
Аз го зяпах облещен. Ако не знаех, че той е самата трезвеност и рядко си позволява нещо по-силно от светла бира, с изключение на великите пости, когато и това не си позволява, бих заключил, че до мен седи един курат, който е обърнал не една чашка. Веждите ми се покатериха нагоре по челото, докато ми разрошиха косата.
— Да дойда къде? Ти не си на себе. Не е възможно да си забравил мъките, които изтърпях при последното си гостуване в Тотли Тауърс.
— Знам. Но Стифи иска да й направиш една услуга. Не пожела да ми каже. Само каза, че било изключително важно и трябва да го свършиш там.
Аз се изправих. Бях хладен и решителен.
— Ти си се побъркал, Смрадльо!
— Не разбирам на какво основание…
— Тогава нека обясня къде се проваля целият ти план. Преди всичко, допускаш ли след случилото се между нас сър Уоткин Басет да покани на гости човек, който винаги е бил за него гноен цирей на врата? Ако някога е съществувал човек, одобряващ напълно избора ми на горния път, докато той поема по долния, това е същият този Басет. Неговата представа за щастлив ден е да го прекара на поне сто мили от Бъртрам.
— Мадлин ще те покани, ако я питаш с телеграма можеш ли да отидеш за ден-два. Тя никога не се допитва до сър Уоткин за гостите си. Разрешено й е да посреща в къщата когото пожелае.
Знаех, че това е така, но отминах предложението и продължих безмилостно.
— На второ място, добре познавам Стифи. Очарователно момиче, което, както казах на Емералд Стоукър, винаги съм готов да притисна до гърдите си, стига да не беше сгодена за теб. Но иначе е нещо средно между бомба и полтъргайст. Липсва й онзи уравновесен разсъдък, който харесваме у момичетата. Тя има идеи и ако ти ги наречеш ексцентрични, аз няма да ти противореча. Едва ли е необходимо да ти припомням, че когато бяхме в Тотли Тауърс, тя те накара да задигнеш шлема на полицая Юстис Оутс — тъкмо постъпка, от която би трябвало да се въздържа един курат, за да напредне в църковната йерархия. Накратко, тя е неуравновесено младо куку. Каква е тази услуга, която иска от мен, засега не е известно, но аз подозирам, че тя е напълно негодна за човешка консумация. Стифи по никакъв начин ли не намекна за нейното естество?
— Не. Аз попитах, разбира се, но тя каза, че предпочита да си трае, докато те види.
— Няма да ме види.
— Нали ще дойдеш в Тотли?
— Няма да наближа дори тази септична яма.
— Стифи ще бъде ужасно разочарована.
— Ще й дадеш духовна утеха. Нали това ти е работата. Кажи й, че тези неща ни се пращат свише като изпитание.
— Може и да заплаче.
— Няма нищо по-пречистващо за нервната система.
Смрадльо явно разбра, че желязната ми воля е непробиваема, защото не направи по-нататъшен опит да ми пробута идеята си. С въздишка, изтръгната сякаш от петите, той се изправи, сбогува се, с характерна вещина прекатури чашата, от която се освежавах, и си тръгна.
Като знаете колко мрази Бъртрам Устър да разочарова някой приятел и да го зареже в труден час, вие сигурно си мислите, че тази печална сцена ме е разтърсила. Всъщност тя ме ободри като ден, прекаран на морски въздух.
Нека направим преглед на ситуацията. Още на закуска моят ангел хранител започна да ми изкарва акъла с предупреждения, че Тотли Тауърс се кани да нахлуе отново в живота ми. А сега стана ясно, че е имал предвид надвисналата неизбежност, породена от молбата на Стифи да се явя там. Ангелът е предчувствал, че в момент на слабост мога да се оставя да бъда убеден въпреки поривите на здравия си разум. Сега опасността беше отшумяла. Тотли Тауърс направи своя скок и не улучи с цяла миля. Нямаше повече за какво да се главоболя. С тра-ла-ла на сърцето се присъединих към група търсачи на удоволствия, които мятаха стрелички по мишена, и ги направих на пух и прах, без дори да си дам зор. Наближаваше три часът, когато напуснах клуба, и сигурно е минавало три и половина, когато се домъкнах до родния дом.