Трябва да се признае едно нещо на Джийвс. Оставя миналото да погребе своите мъртъвци. Двамата с младия господар може и да са имали разногласия във връзка с тиролските шапки с розови пера, но види ли същият млад господар да се огъва под стрелите на свирепата съдба6, той прибира меча в ножницата, както подобава на верен васал. Тъй че сега вместо студенина и сдържаност, каквито се очакват от една по-дребна душа, той показа надлежно вълнение и загриженост. Което ще рече, че позволи на едната си вежда да се повдигне с няколко милиметра нагоре.
— Какъв е проблемът, сър?
Аз се отпуснах на един стол и попих росата от челото морно. Отдавна не бях цопвал в по-дълбока септична яма.
— Току-що видях Гъси Финк-Нотъл.
— Да, сър. Господин Финк-Нотъл беше тук преди малко.
— Срещнах го отвън в едно такси. И знаеш ли какво?
— Не, сър.
— Споменах за госпожица Басет и той каза… внимавай сега, Джийвс, той каза… цитирам: „Не ми говори за Мадлин. Повръща ми се от Мадлин.“ Край на цитата.
— Наистина ли, сър?
— Това не са думи на обич.
— Прав сте, сър.
— Те са думи на човек, комуто е дошло до гуша от предмета на любовта. Нямах време да разнищя въпроса, защото се понесе като попарен котарак към гара Падингтън, но няма съмнение, че се е образувала пукнатина в онова… Как му беше името… Нещо пиперлия… люто…
— Възможно ли е лютня да е думата, която търсите, сър?
— Нищо чудно. Но и не бих заложил ризата си.
— Поетът Тенисън казва: „Малката пукнатина в лютнята е тази, която кара постепенно музиката да затихне и разширявайки се, бавно убива я докрай.“7
— Тогава думата е лютня. А ние знаем какво ще се случи, ако тази конкретна лютня се пропука.
Разменихме многозначителни погледи. Или поне аз му метнах многозначителен поглед, а той ме зафиксира като препарирана жаба, както прави, когато е дискретен. Известно му е как стоят нещата между мен и госпожица Басет, но, естествено, никога не обсъждаме въпроса и свеждаме размяната на мнения до гореспоменатите многозначителни поглед и препарирани надувки. За подобно нещо двама истински английски джентълмени дума не обелват. Не знам дали подобен разговор може да попадне в категорията „очерняне името на дама“, но от всяко положение не би било редно, а ние, Устърови, стриктно се придържаме към благоприличието. Както впрочем и Джийвсови.
— Какво да правя?
— Сър?
— Не ми отговаряй със: „Сър?“ Знаеш не по-зле от мен, че е възникнала ситуация, налагаща незабавно притичване на помощ на засегнатата страна от всички свестни люде. Важното е годежът на Гъси да не се скапе. Трябва да се предприемат някакви стъпки.
— Това действително е крайно препоръчително, сър.
— Но какви? Аз, разбира се, трябва да забързам към полесражението и да се правя на гълъбчето на мира. Или, с други думи, да видя какво е в състояние да стори един спокоен и благ светски мъж, за да събере младата двойка заедно.
— Добре разбирам смисъла на думите ви, сър. Вашата роля така, както я виждам, ще бъде на raisonneur8, както се изразяват французите.
— Освен дето ми се гади само при мисълта да бъда отново под покрива на Тотли Тауърс, има и друга пречка. Говорих със Смрадльо Пинкър преди малко и той каза, че Стифи Бинг иска от мен услуга. Е, добре, ти знаеш какви неща обикновено иска Стифи от хората. Спомняш ли си епизода с шлема на полицая Оутс?
— Много живо, сър.
— Оутс предизвика нейното неудоволствие само като съобщи на чичо й, че псето Бартоломю го капичнало от велосипеда, в резултат на което той тупнал в една канавка и получил охлузвания и други средни телесни контузии. Тогава тя предума Харолд Пинкър — едно духовно лице, забележи, което не пропуска да закопчае яката си отзад — да задигне полицейския шлем на Оутс. Описаният епизод обаче е нищо за потенциала на Стифи. Буквално не съществуват граници за приумиците й, щом й скимне да ги осъществява. Ум да ти зайде при мисълта какво ми готви.
— Определено имате основания за тревожни предчувствия, сър.
— Това е положението. Бавно се пека на два огъня. Питам се, трябва ли да отида и да видя как мога да закърпя лютнята, или ще е по-мъдро да си натискам тук парцалите и да оставя природата да следва естествения си ход с надеждата, че Времето, този велик лечител, ще си свърши работата?
— Мога ли да направя едно предложение, сър?
— Давай, Джийвс.
— Не бихте ли могли да отидете в Тотли Тауърс, но да отклоните молбата на госпожица Бинг?
Прецених това предложение от всичките му ъгли. В него имаше хляб.
— С други думи, да й кажа да върви да се дави в езерото?