Пътеката я отведе до поляна. Там седеше Туийд и я очакваше. До него стоеше гола жена. На едно дърво наблизо беше се покатерил гол мъж.
Впечатляващо! Този миниатюрен „Дисниланд“ струваше маса пари!
— Седни, Лило! — каза бившият президент и едновременно с думите му от високата трева изникна и се разгъна стол.
Тя се настани. Извади от джоба на роклята си четка и среса мократа козина по краката си.
— Вече познаваш Вафа. — Туийд кимна към близкостоящата жена.
Лило й хвърли бегъл поглед и забеляза особената стойка и положението на ръцете й. Можеше да я убие за миг, без да се замисли. В очите й зърна познато злокобно изражение.
— Вашата домашна питомка е истинско изчадие на ада! — Двадесетметрова боа се виеше около краката на голата му прислужница. — Колко такива имате?
— Не обичаш ли змиите?
— Нямах предвид тях!
— Вафа е много полезна, лоялна, способна и безмилостна! — Позасмя се. — Нали?
— Както обичате, сър! — Любимката му не сваляше поглед от генетичката.
— Отговорът на въпроса ти е: да, има много като Вафа. Тук, пред себе си виждаш една, мъжът, който ти помогна да избягаш преди няколко часа — също. Пръснати са на разни места…
Лило не попита с какво Вафа бе толкова полезна. Стана й ясно. Въпреки че лицата и телесните им обвивки бяха различни, тяхната психика бе една и съща — на патологичен убиец! „Или пък на войник!“ — помисли, въпреки че не бе специалистка в тази област.
— Разкажи ми за Пръстените на Сатурн! — рече внезапно Туийд.
— Казах всичко за тях на съдебния процес… — Заекна. — Мислех, че ви е известно.
— Да, но не съм уверен, че тогава излезе наяве цялата истина. Къде се намира спасителната капсула?
— Не зная!
— Разполагам с начини да те накарам да проговориш!
— Не ми продавайте боклук! — С тази фраза затворничката имитира бившия президент, който имаше навика да ораторствува по сходен начин, подобно на актьор в третостепенен трилър. — Въпросът не е в това дали искам да ви кажа или не — уточни. — Признах си, че аз я създадох. Ако ми беше понятно къде е, нямаше да ми бъде от полза, нали?
В този момент Лило прецени, че вредата от постъпката й можеше да надвиши благоприятните последици. Туийд не остана доволен и това я обезпокои. Бе много важно да не му създава отрицателни емоции.
Преди около пет години, когато изследователската й дейност навлезе в забранени области, което можеше да й навлече проблеми със закона, тя реши да изгради капсула. Имаше познати измежду жителите на Пръстените и пари, за да сложи начало на проекта си. Идеята бе научната й работа да продължи, без да спира, в случай че я разкриеха и осъдеха. Сега се убеди, че не бе толкова самопожертвувателна въпреки мотива си. Инстинктът й за живот бе много силен, току-що бе научила това!
— Разпитваха ме под въздействие на наркотици — продължи. — Имах приятелка от Пръстените. След като създадох спасителната капсула, тя я премести. Самата аз не зная къде. Ето защо не мога да заведа никого там.
— По какъв начин осъществяваш контакт със своята съучастничка?
— Били ли сте някога на Сатурн?
— Не, никога не съм разполагал с нужното време. — Сви изразително рамене.
Бе познат жест, Лило го бе наблюдавала по видеокуба. Туийд бе се държал винаги настрана от конкретни действия, прикривайки се с оправданието, че бил зает с народополезна дейност.
— Всъщност, Пръстените са необятни. Ако човек не ги е посещавал, не би могъл да добие реална представа за онези безбрежни пространства. Ако се свържа с нея посредством радиопредавател, няма как да осигуря безопасна връзка с нея. Искам да кажа, че й е известно, че с помощта на наркотици от мен би могла да бъде извлечена всякаква информация. Ето защо тя няма как да разбере дали не я подмамвам в капан. Така или иначе, беше ми трудно да я привлека да участвува в моята разработка. Обитателите на Пръстените са самотници. Не се вълнуват от проблемите на хората.
— Но все има някакъв начин да се свържеш с нея?
— Ако имате предвид да я намеря — не. Но мога да й оставя съобщение в автоматичния телефонен номератор на Джейнъс. Тя ще се обажда веднъж на всеки двадесет години; ще бъде точна като швейцарски часовник!
— Не е много ефикасно! — Разпери ръце.
— Това бе същността на идеята. Ако аз самата можех да спра лесно този проект, би било лесно и за някой, който би могъл да изтръгне съответната информация от мен.
Туийд стана и се разходи бавно. Погледна небето. Змията се раздвижи и се заувива около крака на Вафа. Тя се наведе, погали я, но не сне поглед от Лило.