Очакваше, че щяха да я заведат до онази част на резиденцията на Туийд, която бе с по-благоприятни климатични условия. Вместо това излязоха на полянка в средата на гъста гора. Наблизо плискаше пръски малък водопад. Мари остави чантата си и разпростря тънък пластмасов чаршаф на земята. Покани с жест Лило.
— Тук ли? Но не се ли нуждаеш от…
Лекарката отвори предмет с вид на дънер. Отвътре блесна метал.
— Защо не! Не се притеснявай, ще ти хареса.
Генетичката се съгласи вътрешно, че обстановката я предразполагаше към повече спокойствие в сравнение с операционната зала. Може би щеше да преодолее по-лесно своята нервност.
Страхуваше се от процеса на записването на паметта. Най-много се боеше, след като се събуди, да я уведомят, че продължаваше да живее подир няколко години прекъсване. Така можеше да позволи да постъпят с клонинг, но не и с нея! Човешкото съзнание е праволинейно, тяло и разсъдък са слети ведно завинаги!
С помощта на записа на паметта ставаше възможно нейната самоличност да се „имплантира“ в друго тяло, например, клонирано от самата нея. В такъв случай нейният клонинг би притежавал всичките й спомени, но Лило никога не би живяла такъв живот.
Опита да се отпусне. Мари я включи към апаратурата и натисна различни бутончета. Оттук нататък не можеше да види какво вършеше лекарката, но процесът й бе добре известен. Крайниците й се обезчувствиха. Бе отворен върха на черепа й. За момент зърна окървавените ръце на Мари.
Още когато бе на тригодишна възраст, в мозъка на Лило бяха вградени миниатюрни метални каналчета. Те спомагаха да бъде включена към компютър и освен това служеха като тръбопроводи за течността, осъществяваща записа — нискомолекулярна ферофотоклетъчна киселина. Мари бинтова записваща лента около челото й и включи рекордера. За не повече от три минути Лило потъна в безпаметност.
Лесно за изпълнение, но трудно обяснимо! Едва ли човешката раса би достигнала такова съвършенство без данните, получени чрез горещата радиовръзка с Офиучи!
Паметта е холографски процес. Всеки спомен се съхранява не на едно, а на много и различни места в мозъка. Ето защо е невъзможно да бъде разгадана мисълта само чрез осъществяването на линеен процес, като например преминаването на магнетофонна лента покрай записваща глава. Необходимо е да се изгради цялостна триизмерна картина на спомена, подобно на снимка на холограма.
Процесът на запис на паметта действува на подобен принцип. Всеки низ, съдържащ билиони битове, интерферира с всички останали себеподобни. За разлика от обикновената холограма, чийто произволен сегмент от фотографската плака съдържа информация за цялата картина, само един низ от битове не може да възстанови цялата останала информация. Необходима е комбинация и с останалите елементи-низове, общо четиридесет и шест на брой, за да се получи вярна, неизкривена картина. Магнетофонната лента развихря в целия мозък магнитни полета, съответствуващи на низовете информация, и ги преплита по зададен код, за да се получат безкраен брой пермутации.
Оставаше под въпрос дали процесът на презапис на паметта успяваше да възстанови всички спомени. Познанията за човешката душевност впечатляваха. Имаше случаи, когато хора биваха клонирани след смъртта си и им бе имплантирана самоличността на „оригинала“ — не можеше да се забележи разлика в сравнение с живия човек!
Мари завъртя превключвател и последното, което Лило запомни, бе засмяното й лице.
Събуди се. Над нея бе се надвесило същото засмяно лице. Лило се усмихна, доволна, че неприятната манипулация бе приключила. Понечи да се надигне.
— Почакай, не така рязко! — извика тихо Мари. — Най-напред трябва да откача проводниците от тялото ти и да затворя черепа ти.
Нещо бе по-различно. Огледа се. Обстановката бе променена. Изражението на лекарката не бе предишното!
Забеляза, че преди листата на дърветата зеленееха, а сега бяха смесица от цветовете червено, златисто и пурпурно.
— О, боже, не! Не ми харесва! Не желая…
Мари я докосна предупредително по челото.
— Мирувай! Не бих искала да ми се наложи да те изключа!
Духът на Лило спадна. Лежеше под савана на високи дървета. Постепенно видя и лицата на окръжаващите я. Туийд, мъжът-Вафа и жената-Вафа я гледаха съсредоточено.
Лекарката приключи с работата си.
— Нека ти помогна! Ще се нуждаеш от помощ!
Лило й позволи да я притегли до седящо положение, а след това — и да я изправи на нозе. Олюля се замаяна, но бързо балансира тялото. Пренесе вниманието си върху своите непосредствени осезания, страхуваше се да започне да разсъждава. Почувствува меката трева под нозете си, гъделичкането на косата по лицето си, студената кожа на ръката и топлината на голия гръб на познатата й. Мускулите й потреперваха. Мари я разходи в кръг, като я държеше за кръста, подобно на пияна.