— Скоро ще почувствуваш отново краката си — успокои я. — Упражнявах мускулите ти през цялото време, докато бе в резервоара и растеше. Здрава си, но още не си свикнала да използуваш крайниците си. Можеш ли вече да минеш без моя помощ?
Лило кимна, все още не се осмеляваше да отвори уста. Лекарката я пусна и тя застана на място с лице към Туийд. Той държеше някакви листове в ръцете си.
— Значи съм била умряла!
Бившият президент мълчаливо погледна листовете си и направи някаква отметка.
— Няма ли някой да ми обясни?
Той не обели и дума, само хвърли отново поглед към хартиите и пак отбеляза нещо си. Мъжът-Вафа гледаше върхарите на дърветата, без да може да сдържи усмивката си. Жената-Вафа държеше ръка пред устата си и се мъчеше да не се изсмее на глас. Какво толкова забавно намираха в нея? Що за хора бяха тия?
— Какво става, по дяволите? Някой ще благоволи ли да ме просветли?
Шефът откъсна най-горния лист и й го връчи. Тя погледна не толкова недоумяващо, колкото ужасена от това, което видя:
„— Значи съм била умряла!
— Няма ли някой да ми обясни?
— Какво става, по дяволите? Някой ще благоволи ли да ме просветли?“
Думите бяха напечатани от принтер и всяко изречение бе отбелязано от Туийд с дебела отметка. Главозамая се. Яви й се видение: в края на просеката пристъпваше лос с кристални рога, искрящи от пречупената слънчева светлина. Халюцинираше ли? Отърси се. Прииска й се да се махне далеч от това проклето място. Коленете й се огънаха.
— По-добре седни и се отпусни! — предложи Мари и я подпря с ръка. — Няма да е зле да си поплачеш!
— Не! Ще плача по-късно! А сега искам да знам какво става около мен!
— И това ще стане! — отвърна Туийд. Направи жест. Мъжът-Вафа разгъна стол и той се разположи. — Мари, бях ти казал да не се намесваш по никакъв повод!
— Съжалявам, шефе! — оправда се безпомощно лекарката. — Не мога да се сдържа, когато… някой е изпаднал в нужда! Само исках…
— Няма значение! Не трябваше да те допускам тук! Но не се е случило кой знае какво. Лило, както вече се убеди, ти си клонинг! Предполагам, досещаш се какво е станало с твоя „оригинал“. Подозирам, че е крояла планове как да се отърве от мен, още преди да я бях подложил на записване на паметта. А ако ли не — то тя започна нашето партньорство с… начин на мислене, който не я доведе до добър край. Разбираш ли за какво намеквам?
— Искате да кажете, че предишната „аз“ се е опитала да избяга и не е успяла! — Хвърли поглед към двойката-Вафа, лицата им бяха безизразни.
— Точно така. Запланирала е бягство, още щом е разбрала, че нямаше да бъде екзекутирана.
— Предполагам, няма никакъв смисъл да отричам?
— Така е!
„Ужасно се страхувам!“ — помисли, но не посмя да го изрази гласно. Може би репликата й щеше веднага да бъде записана на лист хартия. В душата й кипна потискано досега чувство. Тя му се отдаде с наслада, въпреки че това я доближи към смъртта. Прииска й се да разкъса кожата на лицето си, докато се белнеше отдолу черепа, и да я сдъвче със зъби! Усети силно желание да го убие! Впери поглед в земята, а чувството за кървава мъст завладя сетивата й! Тъкмо щеше да скочи…
Погледът й падна на нечии боси крака. Вдигна бавно очи. Видя голи бедра, безкосмени гениталии, плосък гръден кош и плешива глава. Колената бяха леко свити, а ръцете — малко раздалечени от тялото. Устните оголваха зъби, оцветени в модния за сезона цвят. Жената-бодигард очакваше Лило да атакува. Бе заслонила Туийд с тялото си, преди още мисълта за нападение да се бе формирала в главата на генетичката. Ядът й премина, само стомахът й остана свит. Вафа се отпусна малко.
— Знае къде трябва да застане в нужния момент! — изрече бившият президент. — Забелязваш ли?
— Да!
— Предвидима си, Лило!
— Така е!
— Искаш ли да узнаеш какво се случи с теб? Вече се досещаш, че започваш своя живот четири месеца след последния запис на паметта си.
— Може би е по-добре да зная!
Постъпих по детински глупаво! Чак сега разбрах колко лесно успях да избягам!
Бяха ме подложили на обучение с цел оцеляване при сурови условия в „Дисниланд“-а „Амазонка“ на двадесетина километра от Аристилус, триста квадратни километра тропическа гора с автоматично регулиране на дъжда и климата. Намирахме се в дълбоката провинция, посетителите бяха изключение. Валеше дъжд всеки ден и дрехите изгниваха още на гърба в задушаващата влага.