Връщахме се у дома и вървяхме през многолюден обществен коридор. Повикаха Вафа и тя изчезна нанякъде. До мен остана само един пазач. От „работилницата“ на Мари бях откраднала образец на човешка кожа. Изчаквах удобен случай. Охраняващият ме се озърна за миг настрани…
Втурнах се през тълпата. Станах невидима за две секунди. След тридесет секунди се озовах на две нива по-ниско и отдалечена на километър в източна посока. Пътувах с подвижен тротоар. Преминах през контролно-пропускателния пункт с образеца кожа, залепена на дланта ми и се качих на влака за Клавиус.
Прозвуча алармен сигнал и кабината спря. След тридесет минути вратата изскърца. Бях на позната станция. Чудех се какво ли щяха да ми направят.
Пред мен се изправи жената-Вафа, изразът на лицето й се вряза завинаги в паметта ми. Погледнах към тъмния метал, който държеше в ръката си, а след това вдигнах поглед към озъбената й усмивка. Все още нищо не разбирах…
На Лило й се повдигаше и не можа да се сдържи. Изпразни стомаха си, но гаденето продължи. Приклекна на тревата над жлъчната слуз и течността от резервоара, които бе повърнала. Мари я придържаше.
През това време Туийд изключи прожекционното устройство.
— Вафа е прекалено праволинеен в своите действия — отбеляза. — Както ти казах преди време, този тип клонинги са полезни в много отношения. — Засвидетелствува с жест благосклонността си към двойката гардове.
Затворничката улови погледа му и се замисли за пръв път дали не трябваше да се страхува поне малко от тази компания!
— В състояние ли си да продължим?
Генетичката приседна на пети.
Жената-Вафа застреля някоя си, която изглеждаше подобно на Лило като две капки вода и след това вдигна окървавеното тяло с лице към камерата. В гръдния кош на убитата зееше огромна дупка. Лицето на убийцата бе безизразно, трепваше само, когато мигаше.
— Има ли повече?
— Опасявам се, че да! Не се даваш лесно! В противен случай не би била от този тип личности, които са ми нужни.
— Заснет ли е още видеоматериал?
— Да, трябва да го видиш!
— Да продължим тогава!
Проявих се като последна глупачка!
Чак сега го прозрях и въпреки че не бях религиозна, отправих молитва за опрощение към своите две предишни превъплъщения. Моят неуспех бе предизвикал смъртта им. Вече ми изглеждаше невероятно, че щеше да ми изпадне друг удобен случай.
А каква бе цената! Ах, Мари, Мари…
Вероятно Туийд не би ме възкресил отново! Или ако го направи, не би ми споменал за Мари и моя срам!
Вафа се появи на вратата на стаята ми. Посрещнах го с облекчение…
Туийд запали още една от любимите си пури. Издуха облак дим и жената-Вафа сбърчи нос и се отдръпна стъпка настрани.
— Първия път, когато хукна да бягаш — продължи бившият президент, — забеляза възможност, която бях приготвил за теб. Щом я съзря, мигновено я използува…
Лосът не беше плод на въображението. Навлезе на полянката и захрупа трева досами Туийд. Рогата му хвърляха разноцветни отблясъци, докато пасеше. Лило продължи да слуша, без да разсъждава.
— Вторият път беше си научила урока, но не точно този, който исках да ти преподам. Бе станала по-предпазлива. Предоставих ти същата възможност, но ти благоразумно я пренебрегна. Този път бе решила да избягаш, като подготвиш сама всичко.
— И какво направих?
— Ето че стигнахме до най-важния момент на това отвратително упражнение. Няма да ти разкрия как опита да избягаш. Надявам се, досещаш се защо!
Лило опита да размисли, но не стигна до окончателен извод. Почувствува се хваната в капан. Животът й бе станал низ от лудости!
— Е, добре. Не очаквам да схванеш всичко отведнъж. Необходимо ти е малко време, за да привикнеш. Само ще те уверя, че дори надмина себе си, за да се измъкнеш от лапите ми. Този път разчиташе изцяло на себе си. Бе обмисляла плана си в продължение на два месеца и дори привидно започна да работиш за мен. Бе планирала всичко до най-малките подробности! Трябва да разбереш, че онова бе последният план за бягство в живота ти! — Гласът му прогърмя. Всички го погледнаха изпитателно. На моменти бе гласовит оратор. — Точно това исках да ти докажа с демонстрирането на записа на гласа ти. Бе съживена два пъти досега. Но отреагира все по един и същи начин. Бе поставена в безизходно положение и затова се наложи да постъпим така с теб. Всеки път започваше живота с памет, подобна на тази, когато беше извършен запис на паметта ти тук, на тази поляна, но се променяше немного. Първоначалната Лило бе доста наивна, не обмисляше далечните последици от постъпките си и заплати скъпо пропуските. Втората бе коварна. Уби Мари и почти успя да…