Нека си представим цялата картина в четири измерения. В училище за онагледяване на идеята се дава пример с дълъг червей с много крака и ръце. Ако приемем, че новороденото представлява единия край на червея, а смъртта — другия, то отделните му секции съответствуват на времето след направен запис на паметта. Началото на всяка секция представлява потенциален клон на развитие.
Преди осем или девет месеца, по време на отсрочката на изпълнението на смъртната ми присъда, моята последна за онова време четиримерна секция е била разклонена в четири (или дори — пет, шест и повече) посоки. Туийд явно е направил няколко мои клонинга, докато бях зад решетките, защото веднага след всяка моя смърт е успявал да ме съживи в ново тяло още на следващия ден. Очевидно, държи и клонинги на Мари, тъй като тя е продължила да живее в ново тяло, веднага щом номер три я е убила. И така, три от моите разклонения бяха мъртви. Аз живеех и продължавах минута по минута четвъртото разклонение.
Преди пет години направих собствен запис на паметта си и го съхраних в капсула, намираща се на стационарна орбита около Сатурн. Потенциално оттам може да започне нов клон на развитие. Няма как да узная дали там вече се е родила нова Лило, но с времето ще ми стане известно. Надявам се, обаче, да не я срещна никога! Веднъж видях самата себе си и научих неща, които ме направиха нещастна!
Но след като зная със сигурност, че мога да остана доста дълго време жива, предпочитам да продължа да живея.
Възнамерявам да съществувам вечно!
Лило бе подложена на тримесечен курс на обучение за самостоятелно оцеляване при сурови условия. Очевидно предишните й двойнички бяха преминали подобна съкратена процедура.
През цялото време не се оплака нито веднъж, но считаше заниманията си за напълно безсмислени. Освен ако разбира се Туийд не възнамеряваше да стовари сухопътен десант на Старата земя.
Задуши в себе си неудовлетворението и измина целия път от Амазония до Египет. Пребиваваше по седмица във всеки „Дисниланд“. Партията на Свободните Земни жители не жалеше пари, за да бъдат допуснати нейни членове в дивите по отношение на околната среда паркове с управляем климат. В замяна получаваха единствено удоволствието да нарушат баланса на водната обмяна на организма си под палещото пустинно слънце и да поизмръзнат в Сибир.
Лило бе включена в група от двадесет човека. Всички бяха постъпили току-що в тази култова партия с изключение на жената-Вафа, която следваше Лило като сянка и й помагаше във всичко. Така опозна характера на Свободните Земни жители. Подозираше, че в по-голямата си част не бяха фанатици като Туийд във връзка с действителното освобождаване на Земята. Бяха дошли само заради интересните преживявания.
Почти богоговееше от вниманието, което й обръщаше бившия президент. Той присъствуваше неизменно всеки път, когато й позволеше да контактува с някого, който не бе член на тесния кръг от партийни съмишленици. Вероятно се опасяваше, че тя можеше да разкрие коя беше. Той не се доверяваше на другарите й по изпитание, тъй като не бе известно до каква степен бяха верни на каузата и не биха я издали на правителството. Ако държавата откриеше, че Туийд бе похитил Лило от Института, щяха да го рециклират веднага.
Стратегът на Партията на Свободните Земляни разчиташе изключително на обстоятелството, че затворничката щеше да се обрече на неминуема смърт заедно с него. Тя бе предсказуема и той знаеше, че тя не би го извършила. Но все пак…
В действителност, новият начин на живот й хареса, въпреки че не го призна дори пред себе си. Не й се понрави да се бъхти в снежна буря, но й беше забавно да се сгуши в иглу заедно с още пет човека под одеяло, направено от кожата на полярна мечка.
Най-трудно понасяше самотата. С депресията си се справяше много по-трудно, отколкото с несгодите. Бе привикнала да живее самотна по време на годината, прекарана в Института. Сега изпитваше почти физическа болка от липсата на приятели, искаше да си намери и любовник. Не можа да се сприятели с никого от преминаващите курса на обучение. Бе невъзможно дори да си помисли, че можеше да се влюби в някого и да не открие напълно сърцето си, а последното не бе позволено. Бе длъжна да пази в секретност определени факти. Хората от охраната на Туийд предразполагаха още по-малко към приятелство. Те знаеха всичките й тайни, но пък съзнаваха много добре, че тя не бе една от тях. Въпреки че се отнасяха любезно, не й доверяваха за каквото и да било. Можеше да стане по-близка само с Мари. Лекарката също я харесваше, но само поради обстоятелството, че бе с широка душа и безкритична. Освен това считаше експериментите с човешка ДНК за незаконни. От друга страна Лило смяташе мечтите на Свободните Земни жители за неосъществими. Имаха малко общи допирни точки.