Повечето от колегите й, обаче, съсредоточиха вниманието си върху отглеждането на модни хидропонни растения. По този начин се постигаше екзотична смесица от съществуващите вече аромати, но хитът на продажбите продължаваше не повече от няколко месеца, след което трудът им потъваше в забвение.
Лило погледна по нов начин суровините, с които разполагаше човечеството. Не изобретяваше, а по-скоро усъвършенствуваше известните методи и стратегията й се увенча с успех. Фирмите, които се занимаваха с производство, практикуваха да правят пробиви в някоя изследователска област, да хвърлят много пари за реклама, след което задоволяваха изкуствено създадения временен обществен интерес. Така с течение на годините бяха защитени патенти в областта на генетиката, касаещи подобрени дървета, на които растеше месо, и растения, раждащи яйца.
Лило съсредоточи усилията си върху дърветата и месото. Сполучи да подобри вкусовите качества на най-крехката част от месния плод, а от друга страна постигна по-благоприятно съотношение на мазнините в бекона. Спечели достатъчно пари, за да обзаведе собствена модерна лаборатория, след което обърна поглед към нови хоризонти.
Работата й с месните дървета я подсети, че съществуваха и други базови организми, които тънеха в забрава, само защото учените не можеха да се преборят психологически с изкуствено създадените възбрани относно считаните за основни житни култури. Преди Нашествието такива били житото, соята, картофите, слънчогледът и оризът. В момента не съществуваше живо човешко същество, което бе видяло поне едно от тях.
Но те се съхраняваха в специални лаборатории, подобно на всички видове растения и животни, които някога бяха населявали Старата Земя. Хрумна й, че до момента бе консумирала само изкуствени псевдорастения, създадени преди четири столетия! На пръв поглед изглеждаше, че епохата на великите открития в генетиката на растенията бе отдавна отминала и че не можеше да бъде открит нов вид суровина за храна, откакто човешката цивилизация бе основала обединението на Осемте свята. Тя така и не се запита за причините, а чисто и просто се зае да изобрети нов генетичен хранителен вид.
В резултат получи бананова месна палма и пожъна небивал успех. Както подсказваше името, беше използувала за основа тропическо дърво, но вкусовите характеристики не можеха да се оприличат на нищо познато. Опитите за сравнение с пилешко или еленско месо не позволяваха изграждането на пълна представа за „букета“ от свойства.
Всъщност, вкусът на изобретеното месо бе най-близък до този на човешката плът. За първи път дейността й можеше да се постави под въпрос, въпреки че резултатът бе постигнат по пътя на научните изследвания без поставяне на конкретна цел. Изучаваше параметрите на характерните вкусови качества и в анализираните образци включи тъканна култура от собственото си тяло. Незаконно измени генетичната структура на културата, като трансплантира части от своята ДНК на гени на бананови дървета.
Бананамесото я направи богата. Спечели финансови ресурси и време да се върне към старата си любов — тялото на човека.
Спомни си щастливите детски игри да видоизменя своята и чуждите фигури. Въпреки че сега гледаше с презрение на повечето традиционни козметични промени, считаше едновремешните си занимания като фаза от своето развитие като учен и продължаваше да им отдава дължимото уважение.
По-нататък размишленията й преминаха върху глобалната преценка на катастрофите в областта на генетиката, които бяха формирали нейния живот и този на човешката раса. Възприемаше знанията аналитично, типично за образован човек, докато много нейни съграждани даже не обичаха да четат. Преобладаващото обществено мнение за неграмотността бе, че темпераментът на хората не ги предразполагал към умствени занимания. И наистина, съществуваха малко предизвикателства в компютъризирания, наситен с видеоинформация свят, които изискваха научни познания. Лило приемаше за дадено такава постановка на нещата, но подозираше, че повечето, които се затрудняваха да четат и пишат, бяха недостатъчно интелигентни.
Това не я караше да проявява високомерие. Схващаше, че в резултат на случайност качествата й се отличаваха от средното ниво в силно положителна посока. Нямаше никаква заслуга, умствените й способности бяха предопределени, още когато две гамети бяха се срещнали и формирали нейния ембрион.