Лило се засели в миниатюрния „Дисниланд“ на Туийд и спеше в сламена колиба, която се принуди да направи сама. Първата й посетителка всяка сутрин бе Мари.
Нямаше право да напуска без придружител. Няколко пъти опита да се измъкне, но не успя да намери извора на рекичката. Илюзията, създавана от холограмите, бе пълна — мястото, откъдето извираше ручеят, бе без проход! За да излязат навън, лекарката й завързваше очите и след това я повеждаше през водата.
Този път, обаче, двете стигнаха брега на потока и Мари не се пресегна за кърпата.
— Хималаите ли ще катерим днес? — попита уж нехайно Лило.
— Не! — отвърна Мари. — Ще отпътуваме с космически кораб!
— Веднага ли?
Имаше смисъл да я изненадат! Ако знаеше предварително кога щеше да напусне, щеше да рискува повече при избора си за начин на бягство.
— Точно така! Придържай се за ръката ми и гледай да не ти стане лошо. Не е много приятно, ако не си свикнала. — Поведе я към дърво на отсрещния бряг.
Лило бе уверена, че го бе изследвала достатъчно добре. И все пак… Започнаха да се движат в кръг около него…
Зави й се свят и предметите заплуваха неясно пред очите й. Отстъпи. Образите се размазаха сякаш гледаше през стъклена бутилка. Водачката й я дръпна за ръката.
— Внимавай, има три стъпала! Гледай да не се спънеш! — извика.
Лило пое дълбоко дъх и стъпи неуверено в празното пространство. Усети бетонена основа под босите си крака. В действителност се изкачваше нагоре, но получи илюзията, че се спускаше по стръмен хълм.
— Обърни се наляво, след това пак в същата посока. Затвори си очите, ще ти стане по-леко!
Но Лило не я послуша. Беше виждала трикови холограми в увеселителните паркове, но никоя от тях не бе толкова съвършена! Навлязоха в коридор, пълен с вода.
— Би ли ми казала къде ме водиш? — попита Лило. — За да знам какво да опаковам от багажа си!
Мари прихна.
— Не! Наистина не знам къде отиваме!
Спряха край медицинската лаборатория. Час по-късно Лило излезе без левия си бял дроб. На негово място бе монтиран генератор на нулево поле, устройство, каквото бе използувала на времето като приспособление към лек скафандър. Изглеждаше, че щеше да отлети за Меркурий или Венера, тъй като само там бе целесъобразна употребата на нулеви скафандри. Опипа с любопитство малкото метално цвете под ключицата си, което представляваше клапа за изпускане на издишвания въздух, а също и контролен център, управляващ целия имплантиран механизъм. Вратът леко я наболяваше.Там бяха монтирани бинаурален приемопредавател на радиовълни и вокодер. Мари й обясни как да работи с всички тези „нововъведения“.
Внезапно пристигна човек без крака, привързан с колани към кресло, поставено на върха на всъдеход с паякообразни крака. Лило се запозна с Ифис. Очевидно, той бе стар „космически вълк“ — явно престоите му на твърда повърхност бяха твърде кратки, за да си позволи лукса да се подложи на операция за присаждане на крака.
Жената-Вафа по навик се материализира от нищото досами генетичката.
— Къде е Туийд? — заинтересува се последната.
— Помоли ме да ти предам, че е възпрепятствуван да дойде да те изпрати! — отвърна Мари. — Ще те придружи Вафа. Исках и аз да дойда, но шефът се нуждае от мен, тъй като е пристигнала нова затворничка, която… О, не бива да ти разкривам чак толкоз! Няма значение! — Целуна я. — Мразя раздялата! — Погледна встрани. — Пази се! Може би ще се видим пак!
— Надявам се!
Лило не видя летателния апарат. Последва Ифис и Вафа през гъвкав тунел, който ги изведе право в тесните спални помещения. Безкракият се премести от всъдехода на кресло до командното табло. Вафа зае мястото на помощник-пилота и освободи подпорите на космическия кораб.
— Затегнете коланите! — извика Ифис. — Излитаме след две минути!
Затворничката опита още веднъж.
— Накъде?
— Към Титан!
Лавираха с кратки маневри над Юпитер. Пътешествието из Космоса не се хареса на Лило, но беше пътничка без билет и затова нямаше право да се оплаква от „обслужването“.
Няколко дни преди края на полета Вафа я изненада.
— В действителност не летим към Титан. Моя милост — може би да, но не и ти!
— Тогава къде отивам аз?
— На малък астероид, наречен Посейдон.
— Къде, по дяволите, се намира той?
Вафа и Ифис размениха погледи. Лило получи неприятното чувство, че името трябваше да означава нещо за нея.
— Координатите са „Ю — VIII“.
— Това е една от регресиралите луни на Юпитер — обясни командирът на кораба. — Представлява парче гола скала с диаметър двадесетина километра. Намира се на двадесет милиона километра от най-близкото населено място.