От информацията, събрана преди да замлъкнат всички предаватели, може да се направи обобщението, че Нашествениците не са убили пряко нито едно човешко същество. Те само разрушиха всичко, създадено от човешката цивилизация. Зад себе си оставиха разорана земя, напъпващи млади фиданки и трева.
През следващите две години десет билиона човека умряха от глад!
Посейдон представляваше парче скала с неправилна форма. Кръжеше на най-далечна орбита, наклонена на сто и петдесет градуса спрямо екватора на Юпитер. Освен това бе регресираща звезда. Ето защо бе едно от най-трудно откриваемите космически тела в Слънчевата система.
„Земен дом II“ бе космически кораб за неспешни товарни превози. Движеше се по хиперболични, свободно падащи орбити, използувайки привличането на планетите и астероидите. Не притежаваше мощен двигател и затова не можеше да се движи непрекъснато по права линия.
— Поздравления, капитане! — възкликна Лило. — Брилянтно свършена работа!
— Какво? А-а, имаш предвид доближаването? — Сви рамене, но личеше, че бе поласкан.
След двадесет и деветдневното пътуване към Юпитер вече познаваше добре характера му.
— Настина! — продължи тя. — В днешно време повечето пилоти действуват като странични наблюдатели на компютрите. Така пътуването става много скучно.
— Да, безспорно!
— Като те гледам, си спомням за първите дни, когато хората са излезли в открития Космос. Не са разполагали с бази на други планети, със зареждащи с гориво станции, със запаси от въздух, с някаква поддръжка или помощ. Струва ми се, че ти се нрави да пътуваш при подобни примитивни условия.
— Предполагам, не бих вършил всичко това, ако не ми се налагаше! — Усмихна й се. — Просто съм сбъркал епохата, в която съм се родил. Вече няма никакви приключения! Настоящият полет е най-опасното преживяване, което бих могъл да намеря, и то — само защото е извън закона. Предполагам, че вече си си задала въпроса как успяваме да измамим властите? — Ифис й обясни системата на Туийд. — Незаконно е както да извършваме кръгова орбита около Юпитер, така и да кацаме на някоя от неговите луни. Заобикаляме забраната като се основаваме на позволението да използуваме привличането на небесните тела, за да променим направлението на орбитата си. Пътническите кораби не оползотворяват тази възможност, защото хората са наплашени и се страхуват да се доближат до юпитерианската космическа шир. Но много пилоти на товарни кораби, особено тия, дето пътуват с един член на екипажа, практикуват подобна маневра, с цел да спестят време и гориво.
Трикът се състои в това, че Туийд притежава два еднакви космолета. С единия се е сдобил на планетата Плутон, като там е обявен за безследно изчезнал. След това съвсем открито е закупил друг, идентичен. В момента и двата летателни апарата носят едни и същи регистрационни номера. И което е най-важното — управлява ги един и същи капитан! Ти, Лило, пътуваш до Юпитер със „Земен дом II“, командуван от истинския Ифис II. В същото време летят и „Земен дом I“ и Ифис I, мой клонинг, с когото не съм се срещал и надявам се, никога да не се видя!
По начало компютрите на контролно-пропускателните пунктове на космодрумите се интересуват само от корабите, които кацат. Например, аз отлитам за Титан и декларирам само един пасажер — Вафа. Отивам до Юпитер и междувременно моят клонинг заедно с друг Вафа тръгват от Посейдон и отиват на Титан. Ако някой пък забележи отсъствието ми тук, на луните на юпитерианска орбита, би си премълчал, защото би помислил, че това би било дело на Нашествениците…
Лило изтръпна при споменаването на невидимия враг. Кръжаха над Юпитер вече двадесетина часа. Страхуваше се! Не бе преживяване, което искаше да се спомня.
Погледна през илюминатора.
— Не е ли време да се приземим? — Повърхността се намираше обезпокояващо близко, хоризонтът бе изчезнал от погледа й.
Някаква сянка се размърда под тях. Различи фигура на човек. Толкова бяха доближили!