Доближи гладък участък, но този път прояви по-голяма предпазливост. Хвана се за едно въже и се придърпа надолу. Кабелът сияеше със същия огледален блясък като тялото й. Наблюдаваше с интерес как сребристите й ръце се увиха около въжето и как скафандърът се сля с него, без да оставя шев или делителна линия!
Примъкна се към голямото огледало, където бяха изчезнали другите. Там бе разположено друго нулево поле, което защищаваше входа на подземното обиталище. Опита се да проникне зад силовата бариера, но успя да провре само врата си. Видя как Вафа й се усмихна иронично, плувайки из коридор с голи скални стени. Лило се отдръпна, свали всичките си дрехи, които бе навлякла върху скафандъра, и ги остави на купчина отвън. Явно имаше начин да ги внесе вътре, но не се досещаше как. Влезе чисто гола.
Вафа я чакаше и й подаде херметичен куфар.
— Трябва да учиш още доста! — обърна се към нея. — През нулево поле може да премине само предмет, заобиколен от друго подобно поле. Има някои изключения, например когато някои полета се настроят да пропускат някои дължини на светлинните вълни. На този принцип е възможно да виждаш и след включването на скафандъра си.
Лило се ядоса за закъснялото обяснение, но не коментира. Взе кутията от Вафа и се върна обратно. Огледалният вход, очертаван от полето, не се виждаше отвътре. Сякаш гледаше навън през отвора на дълъг комин. Щом стъпи в безвъздушно пространство, костюмът й се затвори отново автоматично около тялото. Завърна се с дрехите си.
— Това някакъв ритуал за първопосвещение ли беше? — запита още под влияние на ядните си емоции.
Вакуумът бе повредил полата й. Тъканта съдържаше летливи пластмасови съставки, които бяха започнали да кипят и да се изпаряват.
— Не съвсем! — отвърна пазачката. — Въпреки че е полезно да запомниш веднъж завинаги, че всичко тук е по-различно. — Замълча, докато наблюдаваше как Лило съблече съсипаните си дрехи. — Надявам се, че не бяха твоите любими или нещо подобно!
Отговор не последва.
— Ще ти дам няколко полезни съвета! — продължи Вафа.
Никога не предприемаше самостоятелно каквото и да било. Изненадана, генетичката вдигна поглед.
— Безплатно ли?
— Да, разбира се! — Засмя се. — Първо: когато излизаш навън, среши косата си встрани от очите. В противен случай няма да можеш да виждаш, тъй като полето притиска космите към главата ти.
— Благодаря. Няма да забравя.
— Второ: внимавай с предавателя, монтиран на врата ти. Задействува се само от напъните на гласните ти струни макар и да не говориш. Ако се задълбочиш прекалено в размисъл, може да се окаже, че всички наоколо слушат мислите ти!
— Ще запомня и това!
Коридорът направи чупка. Изглеждаше недовършен. Някой просто бе пробил дупка в скалата и не се бе погрижил да изравни пода. Жълти и зелени ивици боя показваха къде бе излазът към повърхността и къде — надолу, а стрелкички определяха посоката на движение. Имаше смисъл от такива обозначения, но след третия завой Лило се почувствува напълно дезориентирана. Накъде вървяха — нагоре, надолу, наляво или надясно? Жълтата ивица какво означаваше — таван или под? Не можа да се ориентира и по коридорите, които се разклоняваха от тунела на всеки петдесет метра — редките предмети на мебелировката бяха прикрепени към всяка подходяща за целта издатина на скалата.
Вафа я заведе в медицинската манипулационна. Зад бюро, неподвижно прикрепено към една от стените, седеше жена, която не се усмихваше.
— Мари! — извика импулсивно от радост Лило и се втурна към нея, но се сети.
Застина на място, кръвта се вдигна към главата й, изчерви се и дори ушите й запламтяха.
— Да, разбирам, че сте познавали моя клонинг на Луната! — отвърна рязко Мари и заплува към нея. — А също зная и какво сте й направили!
— Извинете… Аз…
— Не се оправдавайте! Вие конкретно не сте виновна за нищо. Вашият трети клонинг е понесъл цялата отговорност. А вие сте номер четири! И не сте го направили на мен! Както и да е, считам, ще ме разберете, ако предварително ви уведомя, че занапред нямам нищо лично да ви кажа! Да се захващаме за работа!
Мари я подложи на различни медицински тестове и започна с нея курс на лечение, който щеше да продължи по време на целия й престой на Посейдон и целящ да преодолее отрицателните ефекти на безтегловността. Щеше да поддържа тонуса на мускулите й на ниво, съответствуващо на ускорение девет джи. Същото правеше и с останалите затворници, които се намираха тук. Мари вярваше, че бе опасно да позволява на мускулите да се адаптират към по-ниски гравитационни нива.