Даде на Лило хапче за успокояване, за да й помогне да преодолее дезориентацията си. Заведе я до неголяма стая с формата на куб и й заръча да спи поне осем часа. След това щеше да получи указания за задълженията си в космическата станция.
СЕДМА ГЛАВА
Космическата база на астероида Посейдон представляваше лабиринт от катакомби, издълбани преди повече от четиридесет години. Скалата бе прорязана във всички посоки, подобно на термитник, но осемдесет процента от проходите не се използуваха.
През първия ден, прекаран на новото място, Лило получи задачата да се огледа наоколо и да се запознае с обстановката. Откри празни коридори, завършващи с огледална повърхност. Излизаше навън и нулевият й скафандър незабавно формираше енергийно поле около тялото й, за да я защити от космическия вакуум.
В станцията на Посейдон кипяла работа и по времето, когато Туийд бил президент. Той успявал да насочи тайно парите на данъкоплатците за финансиране на проекта. Сега не заемаше държавна длъжност и му се налагаше да разчита изключително на собствени средства и тези на партията му. Потокът от пари почти секнал. Въпреки това подетото начинание оставаше грандиозно, като се имаше предвид, че се ръководеше от един човек. За него работеха осемдесет възрастни затворника, без да се броят децата им, и неизвестен брой пазачи, всички клонирани от вездесъщия Вафа.
Нямаше начин да се отгадае каква бе числеността на охраняващите, тъй като никога не се случваха едновременно всичките на едно място. Живееха отделно от останалите, защитени от генератор на нулево поле, настроен да пропуска само тях, но не и друг. Появяваха се в два стандартни модела — мъж и жена — всичките без нито един косъм по тях. Бяха поне шестима, но нищо чудно, ако бяха и повече от дузина. Не бе известно нито как разпределяха времето за носене на постовата служба, нито колко още оставаха зад непроницаемите прегради в дадено време.
Охраната не биеше на очи. Всеки от затворниците бе свободен да се разхожда навсякъде из базата с изключение на крилото на пазачите. Срещите с последните бяха инцидентни, тъй като се налагаше здраво да се работи по възложените проекти. Всеки гард носеше лазерно оръжие, окачено на колан на кръста. С цената на скъпи жертви бе установено, че лазерите унищожаваха ефективно само затворници, но не можеха да застрелят никой Вафа. Някои бяха опитали да избягат, като бяха настроили нулевите си скафандри да ги защитават от лазерната честота. Това бе се оказало ефикасно, но само вън, в космическия вакуум, докато нулевите генератори в скафандрите им бяха включени. Но след тридесет часа кислородът в изкуствения бял дроб на всеки от въстаниците беше свършил, те се бяха завърнали във вътрешността на базата и бяха убити.
Лило бързо научи всички възможности за освобождение. Каторжниците дискутираха широко изпробваните неуспешни начини за спасение и жадуваха да научат нови идеи. Тя предложи няколко варианта, но веднага й възразиха въз основа на техен минал опит. Цареше всеобщо мнение, че нямаше как да се избяга от Посейдон. Генетичката остана резервирана, но все пак призна пред себе си, че перспективите не изглеждаха благоприятни.
— По-добре тук, отколкото в килията за смъртни! — възкликна тя.
— Вероятно си права! Въпреки че не бих могъл да си представя — отвърна компаньонът й Катей.
Срещна го в столовата, няколко минути преди закуската. Беше рано, нямаше други хора, а разписанието й още не бе съгласувано с работата, която вършеха останалите в станцията.
Стаята се въртеше като центрофуга в издълбана в скалата кухина. Имаше още две въртящи се помещения. По-обширното използуваха за гимнастически салон, там тичаха и вдигаха тежести. В третото се помещаваха спални за несвикналите да спят в безтегловност.
Катей бе висок, слаб, с кафява, несресана коса, с дълги крака и по детски откровено лице, което контрастираше с буйни бакенбарди. Бе красив макар и не до съвършенство. Лило го хареса, усети определено плътско привличане, без изобщо да го бе докоснала или помирисала, а това бе рядкост за нея! Физическата красота бе евтина и общодостъпна поради изумителния напредък на съвременната пластична хирургия, но бяха се формирали дузина стандартни типове, които й бяха додеяли. Сърцето й трепваше само при вида на мъж, който се отличаваше от общата, еднообразна мода.