— Значи не са те отвлекли от Института? — попита тя, като обра остатъка от кленовия сироп с парче палачинка.
— Не, но похитиха моя генотип!
— Искаш да кажеш, че не си извършил престъпление… тоест деяние, което би оправдало твоята изолация тук? Желаеш ли още кафе?
— Да, моля! Свърших така безславно, защото се доверих безрезервно на Туийд. Трябваше да бъда по-предпазлив, но кой можеше да очаква от най-видния наш държавник проява на безочлива безскрупулност!
Лило му подаде бяла пластмасова чашка и се облегна на стола си. Протегна крака и положи своята излъчваща топлина чаша върху корема си.
— О-кей! — продължи Катей. — Признавам, изпаднах в беда, но не попаднах в затвора. Веднъж при мен дойде Президентът на правителството на Луната и ми направи примамливо предложение. Излъга ме, че… — Замълча и извърна поглед. Погледна я бегло, въздъхна и продължи, като отбягваше очите й. — По професия съм учител. По-точно — бях. Няма какво да крия от теб. Изритаха ме от „Асоциацията по образование“. Считам, че проявиха несправедливост към мен, но сега няма как да ти го докажа… — Отправи й ням въпрос с очи дали да продължи.
Лило сви рамене. Реши, че не узна достатъчно и му се усмихна окуражително.
— За мен няма никакво значение. Аз съм „враг на човечеството“, нали си спомняш?
— Това е пълна глупост! — продължи той. — Не си единствената тук. Има и други с подобно обвинение. На неколцина от тях действително им хлопа дъската, но по-голямата част са хора за уважение. Престъпили са границите на позволеното, но явно защото са изхождали от някакви свои принципи. — Повдигна вежди.
Генетичката не бе подготвена да разисква тази тема, поне не сега и не с някой, с когото току-що бе се запознала.
— Продължавай нататък!
— Е, добре! Туийд ми предложи отново любимата работа, да преподавам на деца. Бях отчаян. Случи се преди пет години. Всъщност, наистина не мога без малчугани около мен. Сключихме сделка — най-напред аз трябваше да свърша две неща за него. Първо, щях да стана учител в някое отдалечено, неопределено за момента място. Второ, щях да поработя за него на планетата Плутон. Не спомена какво, но и аз не се поинтересувах. Обърни внимание: остави ме с впечатлението, че щяло да има и втора работа! След няколко години щял да ме устрои да живея някъде с нова самоличност.
— И какво се случи? — Лило се пресегна, сложи още една бучка захар в кафето си. Разбърка с лъжичка. Надяваше се да подобри лошия вкус. — Отвратителна помия! — коментира качеството на напитката.
— Да, нали! Чак сега прозирам, че моето подозрение трябваше да се събуди, още когато ми спомена, че щял да ми възстанови учителските права под ново име. Това означава, че той е имал незаконен достъп до компютрите, упражняващи най-висша власт, и че е бил в състояние да подправя някои данни! Разбираш ли ме напълно?
— Следвам мисълта ти. И как е постъпил после с теб?
— Излиза, че ме излъга. Накара ме да върша за него едновременно две неща! Предполагам, изпратил е истинския Катей на Плутон и е направил тайно запис на паметта му, след което я е имплантирал в негов клонинг. Това е моя милост!
— Упоил те е и те е отвлякъл!
— Точно така! Тук има още десетима, загазили подобно на мен. Направили са сделка с Туийд и са се събудили в клонирано тяло!
— Бившият президент играе мръсна игра! Няма ли у него… чувство за срам, някакви принципи?
— Не зная. Когато си науми нещо, то става по един или друг начин.
— Значи по-голямата част от хората тук са осъдени затворници като мен?
— Не, такива има не повече от петнадесетина. Изглежда са на особена почит при него. Останалите са откраднати, подобно на мен. Повечето са учени. Туийд бил решил, че се нуждаел от тях. Повидимому, за него е по-лесно да извърши кражба на запис на паметта и образец от кожа и да клонира свой учен, отколкото да похити истински човек.
— Разбирам логиката му. Така не би настроил общественото мнение срещу себе си. Освен това никой не знае, че точно той е свършил нещо нередно.
Катей се надигна, за да допълни чашите им. После продължиха мълчаливо закуската си. Около тях плуваха в безтегловност новодошлите, но никой не седна до тях, въпреки че доскорошният й събеседник махна приветствено с ръка на доста хора.
— Досега не разбрах защо на Туийд му е притрябвал инженер по генетика! — възкликна по едно време Лило. — С какво ли ще се занимавам тук?
Катей се намръщи.
— Като начало можеш да създадеш нов, по-добър сорт кафеен храст. Ще се справиш ли?
— Вероятно, да! — Засмя се. — Освен това съм изключително добра готвачка, а ми се струва, че се нуждаете от такава. Затова ли съм при вас?