— Наистина нямам представа! Но ако можеш да готвиш, то той не е бил чак такъв безжалостен човек, за какъвто го смятах! — пошегува се.
— Първото, което научава специалист по генетика, е кулинарното изкуство. — Насили се да допие кафето си. — „Проходих“ в тази област, като създадох храст, раждащ яйца с дебели черупки и два жълтъка, приспособен за условията на Меркурий. Зная над хиляда рецепти за приготвянето на яйца в съедобен вид, така че храната от моята кухня е евтина и пълноценна. Но действително ли не можеш да предположиш каква ще бъде моята работа?
— Хрумна ми идея. Повечето от учените тук са специалисти в областта на строежа на планетите, физици, химици, машинни инженери и други подобни. Веднъж на няколко месеца прокарваме сито през атмосферата на Юпитер. Събираме някакви живи организми. Най-вероятно ще се включиш в екипа, занимаващ се с тази тема.
Лило се възхити, но все още оставаше озадачена. Отдавна бе известно, че съществуваха юпитерианци, но никой досега не бе изучавал живота им.
— Но защо аз? Обхватът на моите интереси включва синтез, но не и анализ!
— Не питай мен! — Катей сви рамене. — Недей остава с впечатлението, че ти предстои чисто изследователска работа. Твоята дейност винаги ще е насочена към побеждаването на Нашествениците.
— Все още не виждам своето място!
— Какво да ти кажа! — Катей се изправи. — Забелязал съм, че Туийд понякога се интересува повече от конкретния човек, отколкото от неговите способности. Чувал съм, че затова крадял затворници. Предпочита особняците с нестандартно мислене. В известен смисъл подбира зъбните колела на една машина заради красивия им външен вид, а не по съображения, свързани с точния брой на зъбците им!
— Дяволски странен подход за пълководец на армия! А ти накъде се запъти?
— Отивам да се приобщя към психологията на децата! — Усмихна й се. — Ще направя няколко обиколки. На грижите ми са поверени седемдесет и три ученика! Не се изненадвай — тук всичко е по-различно! Между тях играе и моето второ дете! А-ха, ето че те скандализирах!
— Не… само се изненадах! Наистина срещнах доста новости, с които се налага да привикна. Нали не възразяваш да те придружа за известно време? — Шокира се, като научи, че бе възможно нарушаването на основното правило на човешката цивилизация: „Един човек — едно дете!“ — тук цяло микрообщество се размножаваше на воля!
Изкачиха се с асансьор до кухата главина на въртящата се цилиндрична стая и поеха по коридорите, като се оттласкваха леко с крака и ръце, опирайки се о пода и стените. Лило едва успяваше да следва темпото му.
Никога през живота си тя не бе виждала толкова дечурлига на едно място. Скоро откри причината: малчуганите прекарваха повечето време в затворено пространство. Катей взе от поставка фенерче и жената го последва през една от бариерите с нулево поле. Скоро ефирът се изпълни с множество гласчета, които двамата възрастни прихващаха по радиото на нулевите си скафандри. Започнаха да срещат деца на групи по две или три, увлечени в свои си занимания. Изглежда харесваха Катей, защото изтърпяваха да бъдат представени на непознатата. Но Лило почувствува, че невръстните възпитаници спазваха установена между тях йерархия, утвърдена всред напуснатите кухини на скалата. Замисляха и играеха на сложни, фантастични игри, подсетени от телевизионни предавания и образователни комикси, които, обаче, ги бяха отдалечили от реалността. Бяха направо странни. „Не може да се очаква друго! — помисли тя. — Повечето отрастват редом с братче или сестриче. Как това би повлияло върху живота им?“ Не можа да си отговори.
Шокира се, когато видя как голям палавник бие друго, по-малко другарче. Катей остана безучастен и затова тя понечи да се намеси, но учителят я възпря.
— Остави ги! — предупреди я. — Не можеш да им помогнеш!
— Но…
— Зная! Отначало ми се късаше сърцето, ала погледни — спорът вече е уреден, нали!
Тя с радост установи, че спречкването не продължи. Почувствува, че по-малкият бе онеправдан, и изрази гласно негодуванието си.
— Да, така беше! — съгласи се и спътникът й. — Освен това претърпя и незаслужено унижение, като се оттегли от бойното поле, тъй като е още невръстен и слаб. Крайно време е да схванеш, че аз съм единственият учител на цялата детска дружина. Мога да раздавам справедливост, но открих, че е по-разумно да съсредоточа усилия да ги накарам да разрешават самостоятелно конфликтите, в които попадат! Това е законът на джунглата, признавам, но засега няма нито един убит!
Лило чак сега прозря колко по-различни бяха тези деца.