Присъствието на Катей на Посейдон бе израз на незначителна победа на затворниците. Въпреки че инцидентите биваха редки, общественият ред на космическата станция бе повече от брутален. Обитателите на каменния астероид бяха или похитени, или избягали от смъртна присъда. Тук, в новия затвор бяха научили бързо, че от тях се очакваше къртовски труд, а всичко останало нямаше голямо значение. Можеха да вършат само това, което им бе наредено, и нямаха право да опитват да избягат. За неподчинение бе въведено само едно наказание — смърт! Въпреки всичко, Туийд не се грижеше много-много за насоката на тяхната научна дейност.
Охраната патрулираше постоянно и търсеше доказателства за започнат строеж на ракета или направа на мощен радиопредавател. Първата задача бе толкова трудна и би отнела толкова много време и усилия да остане скришна, че подобен опит бе направен само веднъж. Второто бе равносилно на самоубийство. Ако някой от Федерацията на Осемте свята научеше за базата на Посейдон, с Туийд щеше да бъде свършено. Но това щеше да предизвика автоматически смъртта и на всяко живо същество на астероида, тъй като дори похитените бяха незаконно направени клонинги. С даден комплект от гени имаше право да живее само една личност и затова Федерацията щеше да ги унищожи, макар и със съжаление. Така или иначе, нито един Вафа не откри предавател.
Темпът на рутинната изследователска работа бе бавен. Туийд проявяваше предпазливост и вземаше изключителни мерки за сигурност, за да не издаде присъствието си на Нашествениците или юпитерианците. Юпитер беше следен денонощно с всички възможни, известни на науката инструменти. От време на време изпращаха сонда в юпитерианската атмосфера. Учените на Посейдон бяха събрали повече информация за гигантската планета от всеки друг из Осемте свята, но въпреки това не бяха постигнали целта си.
Второто направление на развойната дейност на станцията бе свързано с разработването на нови поколения оръжия, които биха били ефективни в евентуална бъдеща война със Завоевателите.
Затворниците разполагаха с много свободно време, което оползотворяваха непритеснявани от никого. Евентуално, раждаха им се деца, щом им станеше ясно, че щяха да прекарат тук остатъка от живота си. А в даден момент една жена бе стигнала до радикалното решение, че не бе необходимо да спира само с едно бебе.
Туийд бе останал удовлетворен. Дори бе изпратил социолог в малкото затворено общество да изучи неограничавания от нищо начин на размножаване, уникален извън системата на Пръстените на Сатурн. Надяваше се да използува новите познания като образец за бъдещо разрастващо се общество на Земята след победата над Нашествениците.
Децата, обаче, предизвикаха единствения организиран и успешен отпор срещу въведения от Туийд ред. Родителите се съюзиха и декларираха на президента, че или щяха да получат двадесетина учители, или щяха да стачкуват и нямаше да работят повече. Като компромис получиха Катей и обещанието, че ако обявяха стачка още веднъж, щяха да бъдат избити. Можеше да си позволят да ги заместят с нови клонинги, същите като тях, но щяха да се изгубят част от знанията и уменията, които бяха получили след последния запис на паметта им.
— Опитаха се да ме убедят да бъда клониран и размножен подобно на Вафа — рече Катей. — Убеден съм, че би било много практично, но не бих могъл да го понеса. Повдига ми се само от мисълта да съществувам редом с дузина мои близнаци!
— Няма нужда да ми обясняваш! — възкликна Лило. — И аз бих се разтреперила!
Групичка от пет сребристоискрящи деца приближиха стремглаво по коридора. Те спряха и се задържаха достатъчно дълго, за да може учителят им да ги представи на новодошлата.
— … Олимпика, Сайприс и най-малкият е Изюлт. Най-красивото дете ей там е синът ми Кас.
Последното момче бе високо, около дванадесетгодишно. Лило се вгледа, за да се увери в пола му, тъй като не бе свикнала да разпознава даже лицата през огледалните скафандри, повтарящи всяка извивка на телата. Прииска й се да се върне отново вътре и да диша свободно. Досега не бе видяла нито едно детско личице, а само изкривени отражения.
Катей забеляза неудобството, което тя изпитваше, и я поведе назад към лабиринта от населени коридори. Генетичката пое дълбоко дъх за пръв път от един час насам.
Един мъж-Вафа ги чакаше. Той несъзнателно потупваше оръжието в закопчания си кобур и веднага откри търсената Лило.
— Работата ти започва още през тази смяна! — обърна се към нея. — Последвай ме! Ще ти покажа какво изисквам от теб!
ОСМА ГЛАВА
Моите способности бяха в област, твърде различна от тази, в която работеше екипът от учени. Туийд беше ме внедрил сред тях или с цел да открия нова насока на научно търсене, или просто за да поразмътя умовете и активизирам дейността им. Засега, обаче, можех само да гадая защо бях се оказала полезна за бъдещите му планове. Не се разтревожих, не чувствувах изгаряща нужда да му помогна да победи Нашествениците. Предполагам, симпатизирах на крайната му цел и то — съвсем абстрактно, но не допусках, че идеите му бяха реализируеми. Да удържиш победа над Завоевателите бе равносилно на това да изнамериш устройство, неподчиняващо се на основния закон на гравитацията!