Част от колегите ми по неволя се занимаваха с къде-къде по-смислени неща. Ако въобще за работата тук можеше да се твърди, че бе израз на здрав разум. Показаха ми чертежи и неголеми действуващи експериментални модели на нови оръжейни системи, подготвени до етап „начало на производство“. Очакваха само преизбирането на Туийд и достъпа му до правителствените финансови ресурси, които той бе управлявал на времето. С очите си видях потресаващи приложения на теорията на нулевото поле. Например, с помощта на специално устройство се излъчваше на голямо разстояние сферично поле, в което трябваше да попадне някой от Нашествениците. След това полето се свиваше до размери един атомен диаметър и се изключваше. Не бих могла да си представя живо същество да можеше да издържи! Действуваше досущ като микроводородна бомба.
Прегледах копия на нападателни космически кораби, подобни на онези, дето бяха строени в дните преди инвазията. А също и най-различни оръжия и техника, като се почнеше от бойни скафандри със сервоуправление и се стигнеше до пушки, танкове, гранати, двукомпонентни бомби, в това число — и неутронни. На хартия Посейдон надминаваше по ниво на техническата военна мисъл всяка друга планета от Осемте свята!
Но по кого щяхме да стреляме?
Лило вършеше действителна работа не повече от час всеки ден. През повечето време симулираше и престояваше в лабораторията, само за да отчете присъствие. Научи много и интересни неща, но само през първия месец. Съхраняваха множество проби от атмосферата на Юпитер, всички те трябваше да бъдат анализирани. Генетичката знаеше малко за типовете органична материя, които можеха да се срещнат там. Беше чела ръкописи за проведените в древността изследвания в епохата преди Нашествието. Към тази информация имаше малко добавки от химици и специалисти по космически форми на живата материя, които бяха уловили някакви спори и микроорганизми. Преди година нещо голямо и тежко, подобно на голяма мишка, беше се сблъскало със сондата на автоматичния робот.
На структурно ниво от съществото не бе останало много. Представляваше капка желе, замръзнала в метан и амоняк. На клетъчно ниво, обаче, се оказа много интересно. Лило се заинтригува и първата седмица работеше по дванадесет до четиринадесет часа на ден. Направи карта на хромозомната структура на наличните неповредени клетки. Изследваният обект се оказа сходен на животните, събрани от други сонди на планетата Уран.
Работеше с Чия, специалист по неорганична материя, който изучаваше вероятните химически свойства на юпитерианския организъм. Като взеха предвид и някои висши форми на живот на Марс, стигнаха до извода, че гигантските същества, населяващи газовите облаци на планетите, включваха в биологичния си цикъл катализатори и полимери по начин, използуван на времето на Земята само в някои петролни рафинерии. Образецът, с който се занимаваха, не правеше изключение. В края на третата седмица генетичката успя да клонира една от клетките и откри следи от система за възпроизводство. Клетъчната мембрана се разрасна в огромна прозирна сфера, изпълнена с водород, живя активно няколко часа в специална камера, имитираща атмосферните условия на Юпитер, след което се сви рязко. Оказа се, че формираният балон се състоеше от поливинилна пластмаса. От вътрешната му страна се забелязваше кръстообразна подутина с костна структура.
По-нататъшната работа бе рутинна. Пося тъканна култура от останките на съществото и опита да изнамери начин да го унищожи впоследствие. Налучкваше. Ако си имаше работа със същество с водно-кислороден баланс, можеше да го атакува като просто съставеше картина на гените му и синтезираше съответен антивирус. Но юпитерианските организми представляваха бяло петно в науката. Почти цялата й работа със земни форми на живот можеше да се моделира с помощта на компютър, но в базата данни, с която разполагаше, липсваше всякаква информация относно извънземни гени. За да ги нападне, й се наложи да видоизменя генната структура в различни точки и след това да изчаква, за да види резултата.