— Туийд би искал да създадем някаква порода насекоми или нещо подобно, които да убиват юпитерианци — изтърси неочаквано един ден Чия. — Ще успеем ли с настоящия опит?
— Вероятно е! — Лило сви рамене. — По-скоро — не! Ако се натъкна на метод за сигурно ликвидиране на това същество, то същият способ едва ли ще подействува и на интелигентните представители на Юпитер!
Разговаряха в резервоара за земеделски култури, заобиколени още от Катей и Жасмин, главната планетоложка. Лило бе създала подобрен сорт бекон и сега всички те си цапаха ръцете с нов щам пържолодървета. Бяха коленичили на топлата, черна почва и трансплантираха миниатюрните филизи. Горе, в централната част, светеше ярка светлина, а по-нататък се виждаше окачването на въртящия се цилиндър. Носеха черни очила и бяха намазали телата си с лосион против ултравиолетови лъчи. Потяха се, но прекарваха весело.
Генетичката обичаше да престоява повечето време на това място. Отглеждаше растения по хидропонен способ, а на специално място смяташе да засади изобретени лично от нея растителни форми, устойчиви на вакуум. Храната беше се подобрила чувствително и тя бе станала много популярна всред затворниците. Колкото обичаше да работи с растения, толкова мразеше да готви. Затова научи Кас и три други деца как се вършеше домакинската работа. Малчуганите се справяха добре, но едвам намираха време поради претоварената си учебна програма.
— Считаш, че юпитерианците съвсем не приличат на уловеното същество? — намеси се Катей.
— Нямам причини да мисля така — отвърна Лило. — Вероятно и Жасмин би изброила ред причини защо не бихме могли да направим подобно допускане.
Последната се пресегна за още едно растение от ведрото и започна да му изравя дупка в почвата. Бе ниска, с широко отворени очи и големи, сръчни ръце. Русата й коса се спускаше на дебели къдрици. Около шията си имаше козина във форма на яка — единствената й козметична хирургическа промяна. През последните две години Катей бе живял в една стая с Жасмин. Двамата проявиха интерес към Лило и я поканиха да заживее при тях. Новодошлата се колебаеше. Не се оплакваше от съквартиранта си Чия, който освен това се оказа и незаменим помощник в работата й. Но приятелството им свърши заедно с приключването на експериментите с юпитерианския организъм. Чия се зае с друга тема, в която Лило не се включи. Оттогава не се виждаха толкова често, колкото й се искаше.
— Все още не можем да знаем със сигурност — включи се в разговора Жасмин и се зае да натрупва пръст около корените на току-що засаденото растение. — Исках да кажа, че това, което научихме с Лило за организмите във високите слоеве на атмосферата на Юпитер, може да няма никакво сходство с живите същества, живеещи в по-долните нива.
— Че как така? — учуди се Катей.
Когато ставаше въпрос за наука, несъзнателно изискваше точни отговори, които не винаги бяха възможни. Дори понякога с весел тон признаваше, че не разбираше нищо по даден спорен въпрос. Нямаше познанията на преподавател във висше учебно заведение, бе само учител в основно училище. Като такъв подтикваше децата самостоятелно да развиват своите способности, да изучават и откриват.
— Знаем немалко за естеството на юпитерианската атмосфера — продължи Жасмин. — Съставена е от различни слоеве. Най-външната обвивка включва водород. По-вътрешните съдържат амоняк, амониев хидросулфид, вода и течен водород. Изброените съставки съществуват в кристално и разтопено състояние, други са физически смесени. Никаква логика не може да докаже, че уловеният юпитерианец би могъл да живее, ако се спуснеше на няколкостотин километра в посока към центъра на планетата.
— Наистина — съгласи се Лило.
— Споменахте, че съществото притежавало мехур, пълен с водород — вметна учителят. — Дали това не е своеобразен „въздушен“ балон, с който плува във водороден „въздух“?
— Основателен въпрос! — Лило прихна. — И аз се питах същото, но се колебаех. Може би би ми помогнало, ако бях наблюдавала няколко фази на развитие на съществото. По всяка вероятност, то се ражда на по-долен слой от атмосферата, напълва с водород своя „балон“ и се издига нагоре към по-интензивната слънчева светлина. Там сигурно изгражда друг механизъм на задържане. За тази цел би могло да поглъща енергия. Кой знае, условията на газовия гигант са жестоки!
— Съществува вероятност на Юпитер да са се развили няколко биосфери — поде пак Жасмин. — Възможно е даже леко да се смесват и „размиват“. Поддържам предположението на Лило, че юпитерианците се изкачват от по-нисък към по-висок атмосферен уровен по време на биологичния си цикъл. Само че изучаването на началния стадий на развитието им би бил особено труден!