— И на теб ли ти се струва, че те са долу! Защо?
— Да, наистина, прав си! Повидимому съществува живот само горе. Но статистически е малко вероятно. Има толкова много потенциално обитаеми равнища. От пробите, донесени посредством завърналите се сонди, можем да различим тридесет и седем обособени атмосферни нива, разположени подобно на слоевете в глава лук. Някои от тях наистина „се размиват“ със съседните им области, което увеличава броя на възможностите. Въпреки това ми е трудно да си представя, че едно същество би могло да издържи навсякъде. На дъното, малко преди сондите да престанат да изпращат сигнали, се е разляла сърцевина от горещ, метализиран водород. Съмнявам се че жив организъм би бил способен да оцелее в такава среда! Но бих се обзаложила, че съседният, по-горен слой вероятно е обитаем!
— От какво се състои коровата обвивка?
— Съдържа течен водород с температура дванадесет хиляди градуса и налягане три милиона атмосфери! Не ме питайте какви форми на живот виреят там! Едва ли ще приличат по нещо на нашия пленник-юпитерианец! Но ако жителите на Юпитер и Нашествениците са способни да обитават тази жизнена среда, то ние никога не бихме могли да ги изследваме!
Обратът на разговора обезпокои Лило. Сблъска се за пръв път с идеята за поразяване на живи цели с военна цел, а никога не бе поставяла работата си в подобна плоскост. Насоката на дейността й: „Убий всеки извънземен!“ не й се понрави.
ДЕВЕТА ГЛАВА
След като свършеше работата си в лабораторията и фермата, Лило често се разхождаше из каменната катакомба на астероида с Катей, Кас и Жасмин или само с един от тях. След около месец, обаче, Жасмин изгуби всякакъв интерес към общуването и се усамоти. Бе най-възрастната в групата — на сто и петдесет години. Майчиното щастие я беше споходило преди цяло столетие. Но децата не я привличаха, затова на Посейдон не бе родила нито едно.
Останалите трима близки познати се чувствуваха неловко. Лило се премести да живее при тях и животът им като че потръгна по-леко за известно време. Постепенно стана ясно, че Жасмин бе сексуално привлечена повече от Лило, отколкото от Катей. Той стана тъжен и се пропи с неприязън към гостенката. Жасмин започна да обсъжда промяна на пола си, което отблъсна Катей още повече, тъй като бе психически настроен да остане мъж до края на живота си и проявяваше изключително хетеросексуални интереси. Лило, от друга страна, харесваше и двамата. Предпочиташе да е жена, но у нея се забелязваха признаци на бисексуалност, тъй като бе прекарала три от петдесет и седемте си години като мъж. Жасмин, както повечето жители на Луната, нямаше определено предпочитание дали да бъде мъж или жена.
Месеците се нижеха един подир друг. Мари смени пола на Жасмин. За известно време изглеждаше, че тримата щяха да продължат да съжителствуват безпроблемно, но възрастният мъж се оттегли постепенно от живота им. Лило и Катей останаха сами и се спогаждаха във всичко, освен в едно.
— Ти си луда! Никога няма да успеем да се измъкнем оттук! Трябва Туийд да се съгласи да ни пусне!
— Това означава — никога! — Не й се искаше да влиза в спор с него, но не можеше да възприеме апатията му от затворничеството.
Наблюдаваше реакцията му и разпозна себе си след десет години лишаване от свобода!
— Права си! — продължи той. — Но ако измислим начин да победим Нашествениците…
— Тава е още по-малко вероятно и аз за нищо на света…
— … и тогава по цялата планетна система ще ни посрещнат като герои. Другият вариант е Туийд да свърши парите или да се измори да ръководи проекта.
— И ще унищожи всички ни!
— Точно така! Нали не мислиш, че ми харесва да свърша преждевременно? А какво ми остава?
— Можем да посветим цялата си енергия да се измъкнем оттук!
— Добре, чудесно! Напълно съм съгласен! Но как?
Лило потисна възбудата си и опита да разисква спокойно. Винаги проблемът стигаше до мъртва точка, щом трябваше да конкретизират предложение и измислят план. Всеки път, когато тя подхвърляше колебливо някаква полуоформена идея, се намираше някой, който да я срине с милион възражения!
— Засега нямам нищо определено предвид — призна тя.
— О-кей! Защо не го обмислиш сама на спокойствие и…
— Но аз няма да се справя никога, ако някой не ми помогне макар и малко! Не искаш да признаеш, че да се отдадеш на апатията е най-сигурния начин да останеш завинаги тук! Съзнавам, че всичките ми досегашни планове бяха по начало неудачни. Но да продължавам да срещам същото фаталистично отношение! И то — от теб! Сломяваш духа ми! — Поспря, за да се успокои.