Не възнамеряваше да му крещи, но той изглеждаше обиден. Прегърна го. За известно време мъжът остана безчувствен към ласката й, но постепенно сърцето му омекна.
Катей бе чудесен клонинг! Бе внимателен любовник, добряк и предразполагаше към доверие!
— Неколцина замислят бягство! — сподели той след кратка пауза. — В момента, обаче, доколкото знам, начинанието им е в застой. Може би ще ти хареса да поговориш с тях? Един от плановете им бе да се премести в Космоса целия този проклет астероид! Напълно луда идея!
— Кажи ми имената им! Искам да се разтуша покрай хора със сродни души!
— Всички мислим еднакво и желаем свободата! Но знам само, че Виджей и Найоби все още работят по този проблем.
Виджей висеше на тавана на стаята си, закачен само на един крак, и ровеше в кутия с документи. Помещението бе задръстено от мебели, натъпкани с хартии.
— Принципът е относително прост! — разправяше й. — Дори е бил изпробван няколко пъти в астероидния пояс. Недостатъкът му е, че не е икономически изгоден! — Намери прокъсан лист от старо хелиографно копие и го разгъна.
Лило се доближи и сбърчи нос. Виджей не предразполагаше към толкова близко приятелство: на цивилизована планета щеше да има непрестанни кавги с блюстителите на закона, тъй като често пропускаше да се изкъпе.
Особнякът често забравяше и да яде и никога не правеше физически упражнения. Пренебрегваше хапчетата за подсилване и бе станал само кожа и кости. Мускулите му бяха закърнели до такава степен, че можеше да се придвижва само в безтегловност. Мари твърдеше, че той бе клинически здрав, доколкото никога нямаше да му се наложи да прекарва на място с повишена гравитация. Кредото на Виджей бе, че човек трябваше да заживее в оптимално за самочувствието си състояние. На Посейдон това означаваше, че при нормална сила на привличане той щеше да тежи тридесет килограма с мокри дрехи.
Третият присъствуващ в стаята бе личност, пълна противоположност на ексцентрика. Найоби-танцьорката притежаваше идеална физика. Всеки мускул на тялото й се очертаваше с плавни граници и формираше изящни съчетания на издутини и трапчинки по нейните ръце, крака, корем и гръб.
— Начинът за придвижване из Космоса е ефективен — продължи мъжът, — но е приложим само за масивни товари, тъй като черната дупка би преодоляла гравитационното привличане на всеки космически кораб. Конкретната черна дупка, за която ви споменах се намира точно на противоположната страна на Посейдон. Ходили ли сте там да я видите?
— Не. Възнамерявах, но все отлагах, тъй като не мислех, че може да се окаже толкова важно. Сега обаче ще намина.
— Непременно иди! Разположена е от външната страна. Забележителна е! Ако се постави подобна на повърхността на Луната, материята ще се устреми към нея, ще навлезе във вътрешността й и ще остане завинаги там. За кратко време цялата планета би престанала да съществува!
Лило потръпна. Никой не обичаше да си има работа със загадъчни космически феномени!
Ако черните дупки не заплашваха човечеството, учените щяха лесно да ги пренебрегнат и да ги считат само за чисто научна абстракция. Първият постулат за подобни междугалактически обекти ги описваше като гигантски звезди, изчерпали своята енергия и започнали процес на свиване на материята. Когато неутронният огън, бушуващ в сърцевината на дадена звезда, не можеше да поддържа цялата й маса, вземаше връх гравитацията и започваше взривен колапс. При намаляването на физическите размери и увеличаването на плътността, скоростта на преобразуването на материята надвишаваше скоростта на светлината!
Много по-късно бе направено откритието, че при създаването на света, по време на „Големия взрив“, чудовищни сили бяха формирали черни микродупки, някои по-малки дори от размерите на атомно ядро. Тази научна теория също претърпя промени. Започнаха да считат, че черните микродупки бяха се изпарили от високите температури и този проблем престана да тревожи умовете на земните учени.
Но през годините непосредствено след Нашествието в зоната на кометите на орбита около Плутон бяха открити „кванти“ от черни дупки. Тези мистериозни обекти бяха невероятно малки, достигаха части от милиметъра. Притежаваха невъобразимо силна гравитация. Ако орбитата им преминеше в близост до материален обект, то последният се разрушаваше, при който процес се отделяше значителна енергия. Част от енергийния спектър можеше да се улови и препрати от орбитални ядрени централи към приемни електроцентрали на повърхността на дадена планета.