Веднъж, преди около двеста години, една подобна черна дупка беше се изтръгнала от системите за контрол и, привлечена на орбита около Плутон, беше пробила десетметров тунел от единия до другия край на планетата. Анализът показа, че разрушенията, причинени от приливи и земетресения, бяха къде-къде по-незначителни, тъй като пукнатините в коровата мантия се запълваха лесно от скалните масиви, течащи като топло масло под въздействието на вътрешните неуравновесени сили на механическо напрежение.
— Какво ни предпазва от авария?
— Нищо! — „успокои“ я Виджей. — Черната дупка не е голяма. Ако започне да потъва и да поглъща астероида ни, това ще стане бавно и ние ще успеем да я уловим от другата страна. Погледни как изглежда на практика моята идея!
Лило разгледа внимателно диаграмата и изслуша обясненията. До този момент считаше, че бе връх на екстравагантността да се използува черна дупка за оползотворяване на ядрена енергия. Чертежите пред нея затвърдиха убеждението й. Но електроенергията, която можеха да добият тук, на Посейдон, от тяхната черна дупка бе достатъчна за задоволяване на нуждите на малък град, въпреки че част от получената мощност се изхабяваше за преодоляване на гравитацията посредством задържащия генератор. А иначе енергийните потребности на малката колония бяха пренебрежимо малки.
— Черната дупка на нашия астероид виси ето тук. — Виджей посочи на хартията. — Задържа я нулево поле с куполообразна форма, разположено отдолу. — Очерта с пръст полусферата, която трептеше на постоянна орбита над Посейдон с отворения край навън. — Полето предпазва апаратурата под него от прегряване, а също и скалата — от разтопяване. Температурата се поддържа достатъчно ниска, с цел да се осигури достъп за извършване на рутинната сервизна дейност. — Докосна последователно с пръст масивните куполи на повърхността. — Дупката излъчва поле, което се притиска от тези електромагнити с криогенно охлаждане.
— И по този начин й се пречи да се премества в пространството?
Виджей кимна утвърдително с глава. Загледа се унесено в чертежите така сякаш ги виждаше за първи път. Вдигна вежди, напълно объркан.
— Полусферата на нулевото поле не те ли навежда на някаква мисъл? Прилича на сопло на ракетен двигател! Може би дизайнът му не е обичайния, но бихме могли да го променим, както ни е нужно. Важното е, че ще заработи перфектно!
Лило погледна с други очи. Как не й бе хрумнало досега!
— Наистина! — възкликна.
— Точно така! Черната дупка е разположена в центъра на купола на насоченото навън от Посейдон нулево поле. Ако в нея попадне вещество, гравитационното поле ще го свие до такава степен, че следва почти веднага да протече верижна ядрена реакция. Но това не става. Само ще се освободи енергия, която бихме могли да черпим без ограничения! — Озарен от прозрение, Виджей продължи: — Сега също хвърляме материя в черната дупка и всеки път целият астероид се разтърсва от мощен тласък, тъй като нулевият купол „гледа“ към космическото пространство. Внушително е, като си представя как тази микроскопична черна дупка нарушава орбиталното ускорение на масивния Посейдон! За да летим със собствена тяга, обаче, ще е нужно непрекъснато да захранваме черната дупка с гориво посредством конвейер, а не да подхвърляме прашинки, измерени предварително с аптекарски везни, както досега. — Виджей се плесна по челото. — Решихме втория проблем! Сега трябва да разрешим и първия!
— Струва ми се, малко бавно следвам мисълта ти! — Лило се намръщи.
— Не се притеснявай! — Найоби се разсмя. — С моя приятел си приказваме обичайно в този „телеграфен“ стил. И аз съзрях тази възможност. Виджей, не бързай толкова! Обясни й, тя е новопосветена!
— Извинявай! — рече той. — Другата трудност е да решим къде да отидем, след като елиминираме всичките Вафа. Навсякъде из Осемте свята биха ни екзекутирали поради това, че повечето от нас са незаконни клонинги. Ето защо трябва да се отправим много далече!
— На междугалактично пътешествие?
— Че какво друго ни остава? С ракетен двигател като нашия ще можем да достигнем скорости, близки до тази на светлината. Вероятно ще се затрудним да подкараме целия астероид с ускорение, по-голямо от двадесет джи, но ако опитаме, надявам се ще успеем. Предполагам, бихме могли да достигнем галактиката Алфа Центавър след около двадесет години полет.
— Но ще ни бъдат ли достатъчни запасите от материя?
— Разбирам безпокойството ти. Ще използуваме скалите на Посейдон, както досега.
Лило замълча и заобмисля. Идеята бе щура до момента, докато Виджей не й даде завършен вид. Представи си как трябваше да включат в действие тежките каменоломни машини, използувани някога за пробиване на системата от скални коридори. Двигател на космически кораб не можеше да се проектира и построи за една нощ!