— Колко време смяташ, че би ни отнело осъществяването на проекта?
— Ако се хванем здраво за работа и не възникнат допълнителни усложнения, вероятно ще приключим за две седмици!
А пазачите-Вафа извършваха проверки всеки ден. Без тяхното елиминиране, всички сметки биха били направени „без кръчмар“!
Сънят ми се влоши. Срещата ми с Виджей и Найоби разпали в мен надежди, изостри желанието ми за бягство. Разумът ми подсказваше, че бях далече от осъществяването на мечтите си, но сърцето ми ме подтикваше към фантазии и аз потъвах в блянове. Бяхме намерили решение на уравнението за свободата! Проблемите все още стояха пред нас. Бяха общо шест до десет и се именоваха „Вафа“.
Пазачите можеха да бъдат убити. Бе трудно, но не и невъзможно. През годините имаше два успешни случая, които чух преповторени хиляди пъти. Веднъж бяха причакани в засада във вътрешността на астероида и бе преодоляна съпротивата им. Навън, на открито, обаче, бяха неуязвими в своите скафандри. Дори ако бъдеха затиснати под тонове скална маса, нулевото поле щеше да ги защити и да ги снабдява с кислород достатъчно дълго време, докато бъдеха спасени.
Какво би станало, ако ги погребяхме всички наведнъж? Ала бъдеше ли взривен целият астероид, то къде щяхме да продължим да живеем ние?
— Какво са това?
— „Захарни бебета“! Шегуваш ли се? Как може да не си чувала?
Лило виждаше за първи път. В скривалището на Кас тя бе открила огромен стъклен буркан с тясно гърло. Явно на момчето му бе омръзнала живата играчка, но животинките се чувствуваха отлично.
Дъното на съда бе покрито с тъмна на цвят почва и вътре растяха пет миниатюрни бряста. От струпани едно връз друго камъчета бе оформена пещера, а пред входа й за миг бяха застинали три двукраки фигури, високи един милиметър, с бели тела и черни глави. Много приличаха на хора.
— Сякаш нямат лица! — възкликна тя и се наведе, за да разгледа по-добре.
— Наистина ли не си виждала подобна играчка?
— Не съм… — Усети странно, неопределено чувство.
Поклати глава, но усещането се засили.
— Всъщност, имат и лица. Хвърли поглед по-отблизо!
В една от страните на стъкленицата бе вградена лупа. Лило погледна оттам и първоначалната й илюзия се изпари. Това, което й се стори, че бе коса върху главите, се оказа оцветяване на външния скелет, прикриващо многофасетни като на муха очи. Физиономиите бяха очертани съвсем просто с три точки и права линия. Съществата бяха сегментирани на местата на ставите и кръста като марионетки или като…
— Но това са мравки!
— Наистина произхождат от термити! — потвърди Кас. — Но са видоизменени. Обърни внимание на закърнелите пети и шести крак в средата на тялото им.
Лило се почувствува зле. Сякаш омагьосана, не можеше да откъсне очи от съществата. От входа на пещерата като че извираха още и се пръсваха във всички посоки, вървящи само на своите задни крачка и махаха с „ръце“.
— Гледката е отвратителна! — възкликна; струваше й се, че всеки момент щеше да повърне.
— Така е! — Кас се намръщи. — Зная какво изпитваш. Получих ги като подарък, когато бях малък, но сега не зная какво да ги правя. Не ми дава сърце да ги убия просто ей-така, не би било справедливо!
— Как ти е позволил Туийд…
— Понякога можем да си поръчаме по нещо. Например преди няколко години на Луната беше хит да продават детски комплекти, с които можеше да се построи тази играчка. Всички деца бяха пощурели да си играят с тях. Но сега ми се струва, че трябваше да си пожелая яйца от котка!
На Лило й се зави свят. Почувствува се дезориентирана. В главата й кристализира мисълта, че пред погледа й се изпречваше нещо „вече видяно“. Напрегна паметта си, но не можа да си спомни. Чувството клокочеше у нея, формираше се в по-ясни образи и не можеше да бъде спряно!
— Тези мравки не могат да живеят извън буркана — продължи Кас. — Почвата или нещо друго им създават специални условия и затова, когато бъдат пуснати на свобода или избягат, не могат да се размножат и да станат напаст. Дори предполагам, че не биха изкарали дълго навън… Хей, добре ли си?
— Помълчи за минутка, моля те! — Гледаше с неподвижен взор миниатюрните затворници.
Дали не я впечатли фактът на тяхната неволя? Би се учудила, ако това я разстройваше. Мразеше да зърне живо същество в клетка и затова винаги бе избягвала работата с експериментални животни. Но реакцията й не можеше да се дължи само на този й навик.