Върна се мислено назад във времето. В съзнанието й нахлуха спомени отпреди няколко години. Веднъж бе гледала през гърлото на подобна бутилка колония от „захарни бебета“. Не, два пъти! Почакай! След това — също! За последно само стоеше и гледаше…
В мозъка й съвсем самоволно се занизаха цифри. Виждаше ги като твърди, реални обекти с различни размери и тегло. Започнаха да й стават все по-понятни!
— Участвувах в екипа, създал този щам мравки! — изрече тихо тя.
— Какво-о?
— Случи се преди двадесет и пет години. Работех в биологичната лаборатория „Коперникъс“. Бяхме аз, Теса, Заир и… Яо-каа. Патентът бе издаден само на мое име. Новият вид термити стана хит за около година. Продаваха се много добре и… — Гласът й стихна.
Кас я гледаше онемял и разтревожен.
Стомахът й се оправи, но числата още плуваха пред вътрешния й поглед.
— Съществуваше голям проблем — продължи тя. Гласът й стана равен и не прекъсваше — сякаш робот четеше от книга. — Моята база на Пръстените на Сатурн щеше да ми създаде проблеми, ако можех да издам на някого местонахождението й, в случай че ме инквизираха. Но от друга страна не можех да я изоставя на произвола на съдбата. Трябваше да мога да я намеря, ако не ме арестуваха. Можех да узная отнякъде координатите, но в момента не се сещам откъде…
— За какво говориш? — извика възбудено Кас. — Създаваш ми впечатлението, че си в…
— … дълбоко хипнотично състояние! — продължи Лило сякаш не го бе чула. — Не знаех какви изпитания ме чакаха в затвора. Погребах информацията така дълбоко в подсъзнанието си, че дори да бъдеше застрашен живота ми, да не можех да се сетя. Даже не трябваше да знам, че тези данни се съхраняваха у мен. Не можех да се доверя на никого да натисне спусъка на хипнозата в нужния момент и въпреки това имах нужда да открия местонахождението, в случай че не бъдех арестувана. Ето защо функцията на спусъка свързах с предмет, който можех да срещна рано или късно, ако се намирах на свобода. Но не много често. Не биваше да го виждам всеки ден или дори всяка седмица. Например степента на вероятност три пъти на пет години бе добра. Бях се запрограмирала да погребвам информацията в себе си отново.
— „Захарните бебета“ те накараха да си спомниш нещо ли?
Тя втренчи невиждащ поглед в мравките. Времето бе дошло! Нещастните мъничета! Опитваха се да излязат от своята бутилка? Когато генетичката кроеше тези планове, не знаеше дали щеше да оцелее след своята екзекуция и бе въпрос на дива случайност, дето видя „захарни бебета“ на Посейдон. Изведнъж си спомни.
— Вече зная къде е спасителната ми капсула! — извика Лило и излезе от транса.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Повече от месец се носеха слухове, че най-накрая щеше да се проведе пробен, действителен опит с едно от евентуалните оръжия срещу Нашествениците. Когато Лило научи подробностите, не повярва. Несъмнено, Туийд не можеше да си позволи това!
Скоро датата на изпитването бе официално обявена. Всички се обезпокоиха, но никой не знаеше как да спре хода на събитията. Бившият президент възнамеряваше да премести черната дупка от стационарната орбита край Посейдон и да я прекара през центъра на Юпитер, за да провери дали щеше да предизвика някаква реакция. Общото мнение на затворниците бе, че нямаше да се наложи да му изпратят по радиото новините, тъй като в цялата Слънчева система щяха да разберат за отговора на Нашествениците!
Лило разискваше разпалено проблема с Найоби и Виджей, след това прекарваше с часове с Кас и Катей. Всички бяха изплашени. Генетичката се мъчеше да реши въпроса какъв подход би бил най-благоразумен. Учителят твърдеше, че всеки опит за спиране на проекта бе равносилен на самоубийство и че най-благоприятният изход би бил проява на равнодушие от страна на Завоевателите. Планетата бе огромна и бе възможно да не засегнат живо същество.
Лило поддържаше точно обратната теза и срещна подкрепа от Найоби, Виджей и Кас.
— Мисля, че назря момента да направим опит да завладеем Посейдон! — възкликна накрая Лило.
Дишаше тежко. Бе твърдо решена да наложи мнението си. Ако се вслушаха в доводите й, после най-лесно щеше да убеди самата себе си! От една страна не желаеше да умре, а от друга — опасността бе голяма. Изчака възразяващите да утихнат.
— Слушайте, не е ли сега времето да нанесем удар, когато по всичко изглежда, че нямаме друга алтернатива? Ще опитам късмета си! А вие?
Дискусията продължи до късно през нощта, но не достигнаха до единодушие. Съгласиха се да разискват ситуацията и по-нататък да се обединят около някакъв евентуален удачен план.