Катей щеше да опита да влезе във влекача пръв, тъй като през люка можеше да премине едновременно само един човек. След това решаваше сам. Ако сполучеше да упои пилота вътре, щяха да пробват да преодолеят съпротивата на Вафа. Разчитаха изключително на изненадата.
Останаха не повече от десет метра до корпуса. Пазачът хвърли магнитно въже и придърпа скутера. Тримата стъпиха на повърхността на кораба и привързаха своя летателен апарат. Катей се отправи към мястото, където бе скрил бомбата със сънотворен газ. Генетичката го прикри с тяло.
— Зная какво правиш — каза му Вафа съвсем спокойно.
— Проверява за последен път! — излъга отчаяна. — Трябва само…
— Какво има в ръката ти? — Пресегна се за лазерното си оръжие.
Лило се оттласна с крак от скутера и се понесе към него. Удари го с глава в стомаха и той се присви. Лазерът се люшна пред лицето й, хватът му се отслаби за миг. Тя удари китката му и оръжието се отдалечи от тях, описвайки кръгова траектория.
— Бързо към люка! — извика Лило.
Не можа да види дали Катей се раздвижи. Вафа посегна да я удари, но толкова рязко, че от инерцията цялото му тяло се обърна в безвъздушното пространство и не можа да я уцели. Вроденият му инстинкт на войник и убиец беше се проявил навреме, но реакцията му се оказа неподходяща за условията на безтегловност. Той забеляза грешката си и понечи да смени тактиката, но видя, че се отдалечаваше от обсега на кораба и скутера. Сграбчи Лило за крака, точно когато тя се хвана за някаква опора. Задърпа я и тя го ритна, но изпусна опората. Двамата заплуваха настрани. Не бързо, наистина, но нямаше как да се върнат обратно със собствени сили. Освен ако…
Лило зарита пак и го уцели по челюстта. Той увисна безпомощно, но тя престана, защото корабът излезе от полезрението й. Хрумна й да се оттласне от него, за да се върне. Вафа, обаче, съзря същата възможност и когато тя престана да се движи, обмисляйки следващите си действия, той започна да се катери по крака й. Следващата секунда той щеше да се отблъсне от нея в посока на кораба, отдалечавайки я в космическото пространство!
Удари го пак. Отръска хвата му до глезена си. Продължи да го рита, този път с двата крака. Един от ударите й с пета предизвика хрусване на ребрата му. В диво заслепение повтори в същата точка. Той се присви от болка и я пусна. Тя заплува свободно, като извършваше бавно въртеливо движение.
Положението й не изглеждаше сериозно, при условие че учителят овладееше кораба. Пазачът се премяташе презглава със скорост един оборот за секунда. Генетичката изведнъж осъзна, че беше се отдалечила на петдесетина метра от влекача. Изгуби всякаква ориентация за посоката на движението си. Чу, че Вафа викаше пилота по радиото.
— Катей! — извика Лило. — Трябва да го зашеметиш, преди да се е обадил на Посейдон и да им е разказал какво се случи… — Замлъкна.
Осъзна, че ако той се намираше в кораба и бе изпаднал в беда, нямаше да я чуе. В случай че още не бе влязъл през люка, всичко пропадаше.
Изтърколиха се бавно три дълги минути. През това време затворничката установи, че продължаваше да се отдалечава от космолета в неустановена посока. Пред нея нарастваше застрашително Юпитер и изпълваше целия хоризонт. Кърмата на космическия влекач се виждаше насочена към центъра на планетата — газов гигант. Някъде по посоката, в която се придвижваше, се намираше и черната дупка.
— Ти първи ще бъдеш анихилиран, Вафа! — извика тя. Олекна й. — Как се чувствуваш!
За известно време не чу никакъв звук. След малко долетя напрегнат глас, изтерзан от болка.
— Защо го направи?
— Едва ли бих могла да ти обясня. Но почти сполучих! Може би ще успея! Стискам си палци!
Отговор не дойде. Счу й се стон. След няколко секунди вече бе сигурна. Някакъв неопределен шум изправи косата й, след като го идентифицира. Бе вик, изтръгнат само от напрягането на гласните струни в гърлото на Вафа, предаден и усилен от вокодера му. Предсмъртна агония! Настъпи тишина! Затворничката се угрижи. Не го бе ударила чак пък толкова силно!
— Лило? Чуваш ли ме? Жива ли си?
— Да, тук съм! Ти успя!
— Забавих се, защото трябваше да пренастроя радиото си на честотата на твоя скафандър. По дяволите! По добре ти да бе на мое място! Намирам се пред поле от бутони! Направо съм сащисан! — Бяха го обучавали с часове на експериментални макети, които бе сътворил Виджей.
Ако не се случеше извънредна ситуация, бе способен да пилотира и установи правилен курс.
— Не мисли за това! Сега е нужно да се освободиш незабавно от дупката! Предполагам, че Вафа е мъртъв. Опасявам се, че е бил убит от магнитното поле на електромагнитите на влекача, които са разстроили функционирането на генератора в неговия нулев скафандър. Не съм физичка и не бих могла да преценя последиците от действието на мощно магнитно поле, но преживяването едва ли би било от най-приятните. Побързай! Не зная колко време ми остава… — Замълча, защото усети, че се поддаваше на паниката си.