Тя кимна. Щеше да се подчини, дори ако й бе пуснал главата. Бе цялата мокра, косата й бе разбъркана, почувствува студ и влага. Понечи да му се оплаче, но той вече прекрачваше в стаята. Тя усети подбутване по рамото и се заклати през прага.
Зърна седящите в помещението. Видя мъж със странно сако, който възбуди неясни спомени у нея. Познаваше го, но не можа да си спомни името му. Една жена бе седнала на стол срещу него. Знаеше я много добре. Бе самата тя!
Никога не бях и помисляла, че щях да се срещна с бившия президент Туийд лице в лице! На времето човек не можеше да избегне образа му на видеокуба — появяваше се без прекъсване на различни програми и събираше съмишленици за своите луди идеи. Бе неотделима част от телеполитическата сцена, още откакто бях родена.
Туийд се обличаше като политическа марионетка от края на двадесети век. Беше си позволил да отпусне шкембе, носеше панталони на райета и фрак, шапка и гети. Пушеше пура и веднага след първото си избиране нарече президентския дворец „Тамъни хол“ на името на едновремешната организация на Демократическата партия в Ню Йорк. Печелеше изборите един след друг. Въпреки че не се бях интересувала от кариерата му, знаех, че бе спечелил три поредни мандата.
Една от заслугите му бе, че „павира пътя“ на клоунското шоу на Луната, което простонародно наричахме „правителство“. Да го познава по лице бе най-многото, което можеше да се очаква от народа. Хората проявяваха разбираемо объркване, лутайки се между политическата реторика и фантазиите, които ги заобикаляха по телекубовете. Така се сподобихме с групи последователи на Туийд, Чърчил, Кенеди, а също — и с лидери като Хитлер, Бонфорте, Люистон и Троджан. Тури ги на едно място и ще получиш истински цирк!
За щастие, официалните постове бяха повече символични. Висшите служители изпълняваха по-скоро церемониални или надзорни функции спрямо компютрите, които в действителност управляваха страната. Никога не съм била твърда привърженичка на такъв начин на упражняване на властта, но слушайки Туийд, у мен се пораждаше благодарност към устройството на държавата ни. Не че някой би взел под внимание моето мнение…
Оставих настрана размишленията на политическа тема и се приготвих да чуя тежката му дума. Очевидно предложението му щеше да подобри положението ми.
— Не си и помисляй! — изтътна добре познат бас. — Предпазен съм от всичко, което би могла да ми направиш!
Лило осъзна, че той имаше предвид евентуални посегателства срещу живота му. В главата й едва ли имаше по-далечна мисъл от тази. Той седеше пред нея на място, което нямаше законно право да посещава, и й показа клонинг, нейна двойничка, чието създаване също бе наказуемо от закона. Вероятно бе дошъл с предложение и тя жадуваше да го чуе.
— Ще установиш, че при нашите бъдещи взаимоотношения аз съм тотално защитен!
— Не разбирам как бих използувала тази информация, освен ако продължим да се виждаме. Но, както ви е известно, моето бъдеще е поставено под въпрос — поне засега! — Опита да прозвучи весело и да не издаде надеждата си с глас, но не успя.
Тежестта на ножа, притиснат до бедрото й, и струйката кръв по ръката й свидетелствуваха за това какво преимущество имаше тя в започнатия разговор.
— Да, ще се срещаме и занапред! С теб или… — Махна с ръка към съседното помещение. — … с другата жена. Изборът е твой!
Тя се вслуша в шумовете, идващи от банята. Водата шуртеше и се чуваше яден глас, който едва разпозна като своя собствен. Близначката й постепенно се разбуждаше и това я хвърли в ужас.
— Какво мога да направя?
— Първо, трябва да осъзнаеш безизходността на своето положение…
— По дяволите, известно ми е много добре! Прескочи и давай нататък!
— Търпение! Най-напред нека ти изясня някои нещица. — Замълча.
Извади пура и известно време се занимаваше да подреже върха й и да я запали. Бе необичайно грозен. „Сякаш е излязъл от карикатура! — помисли Лило. — Извратен е не по-малко, отколкото е отвратителен — истински изкопаем призрак от миналото на Старата Земя!“
— Клонингът, очевидно, е създаден незаконно — обобщи Туийд. — Но твоята песен е вече изпята — никога няма да ти се отдаде възможност да свидетелствуваш срещу мен. Ако ми откажеш, дори няма да ти се открие шанс да споделиш с когото и да било видяното днес. Отсега нататък ще контактуваш изключително с Вафа и Хигия, двамата пазачи, които влязоха току-що. Те са мои верни слуги.
— Какво всъщност искате да ми кажете, за което сте толкова сигурен, че съм дяволски любопитна да чуя? Не направихте всичко това, само за да ми се подиграете! Вие сте изр… Няма значение. Не ми допадате!