— Почакай малко! Няма да се бавя! — Промърмори нещо неясно под нос и извика триумфално. — Готово! Всички стрелки на измервателните уреди сочат нулево положение. Достатъчно ли е?
— Ще изпитам след малко на свой гръб! Сега нека да помислим бързо. Никой от нас двамата не желае да попадне в дупката. Трябва да преместиш малко кораба, за да излезеш от обсега на привличането й. Виджей твърди, че гравитационното й поле е сравнително слабо, но нараства рязко, ако я приближаваш. Аз ще се оправя някак. Падна ти се да спасиш кораба, за да се върнем и…
— Вече е много късно! Не ми стигна времето да те уведомя, но преди да го обгазя, пилотът се обади на Посейдон и предупреди охраната. Долу не ни чака нищо добро! — Гласът му се задави.
О, боже! Виджей, Найоби и Кас щяха да ги очакват напразно, за да се качат във влекача…
— Катей, имаме резервен вариант за тази възможност. В случай че попаднат под подозрение, нашите приятели ще излязат на открито, ще се скрият в някоя изкопана пещера и ще изчакат нашето завръщане. Сега трябва да се отдръпнем, да намерим оръжие и да се върнем на помощ.
— Права си! Ние…
Събитията се развиваха бързо. Зад Лило избухнаха ярки искри. Тя започна да се обръща, за да види по-добре. Вероятно Вафа беше се сблъскал с черната дупка и компресиран от адската гравитация, бе дегенерирал материално, освобождавайки във вид на радиация енергията, натрупана в атомите на своето тяло.
Положението й стана критично, но пред нея космическият влекач се задвижи. Тънък огнен сноп изскочи откъм кърмата му и сви под ъгъл. Двигателите продължиха да бълват огън.
Юпитер поглъщаше небето. Изглеждаше красиво. Лило остана възхитена, въпреки че я очакваше неминуема смърт. Предпочиташе да изгуби живота си бавно и мъчително, но не и да попадне в черната дупка.
Преди два часа автопилотът на космическия влекач бе извършил запрограмираната в бордовия му компютър маневра. (Как Лило бе успяла да предвиди всичко до най-малките подробности!) Парализира я летаргия и чувство за неизбежен край. Не че не бе положила всички усилия да се спаси; двамата с Катей обмислиха всички възможни варианти. Тя разбра, че бе обречена, когато сводът от звезди се люшна около нея в посоката, от която нямаше връщане. Беше се разминала с черната дупка, но това не бе достатъчно!
Вафа също подмина най-голямата опасност, но извади по-лош късмет. Тялото му мина толкова близко до концентрираното гравитационно поле, че биде смачкано до размерите на невидима точка, само пламъкът на анихилацията обозначи мястото на разлетелите се по центробежни орбити малка маса неутрони. Илюминацията трая по-малко от секунда, след това искрите се разпръснаха в безкрайния Космос.
По случайност Лило мина по-далече. Черните дупки бяха извънредно опасни и падането вътре в тях бе фатално. Вероятността за подобно събитие, обаче, бе нищожна, имайки предвид микроскопичните й размери и необятността на космическото пространство. Прекаленото доближаване бе равносилно на смърт. Силата на гравитацията се усилваше рязко в посока към центъра на дупката. Ако бегълката бе попаднала на хиперболична орбита около нея, приливите и отливите на гравитационните сили, индуктирани в различни части на тялото й, щяха да я разкъсат на парчета. Не я постигна и съдбата на Вафа.
В известен смисъл излезе щастливка, но не докрай. Остана жива, но кръжеше бавно около черната дупка.
Обсъди с ясно съзнание ситуацията с учителя. Той предложи да я достигне със скутера. Информира го, че лекият летателен апарат беше се откъснал от въжето поради ускорението при маневрата и бе се зареял нейде в пространството. Мъжът реши да рискува да приближи целия влекач към черната дупка с изключени електромагнити. Възрази му, че дори професионален пилот с божествена дарба не би посмял да се доближи толкова до опасния микрообект. Катей преживя трагедията по-тежко от самата нея.
Пред него се откриха няколко трудни възможности, измежду които можеше да избира. Лило го информира за всички тях с бруталната откровеност на човек с предопределена съдба.
— Не можеш да се върнеш на Посейдон, поне не сега. Ще те причакат в засада. Да се надяваме, че Кас и останалите не се нуждаят от нашата помощ. Иди на Сатурн. Намери точката с координатите, които ти разкрих, и изчакай. Изпрати по етера съобщение на нужната честота. Парамитър едва ли се е преместила твърде далече от спасителната капсула, дори за една година. Аз ще бъда някъде тук. Потърси най-напред симбионтката, а след това — и мен. Имаш на разположение влекача. Някак си можеш да се сдобиеш с оръжие. След това ела пак за децата. Върни се, Катей!