Други жълти, едва забележими привидения се стрелкаха от заоблачения бряг под нея (… над мен, плувайки в синьото небе…) към по-прозрачен въздух, след това потъваха пак в мъглявината. Почти не се съмняваше, че бяха живи. Дали бяха Нашественици или представители на интелигентната юпитерианска раса? А може би представляваха просто някакви странни животни?
(Почвата под краката ми бе мека и аз потъвах. Грабнах пълна шепа, но частиците потекоха на тънки струйки през пръстите ми. Това бе пясък! Загърчих се, опитах да се самопогреба. Лек бриз охлади тялото ми и завъртя във въздуха бели облачета прах към синьото небе. От един облак върху ми връхлетя жълт призрак…)… и стъпи отново на облачния бряг. Съществата я доближаваха все повече. Спокойствието й най-сетне се възвърна и тя се почуди дали те щяха да я разкъсат и изядат. Не изпускаше нито едно тяхно движение, чак очите я заболяха да се взира…
(Дойдоха отляво, отдясно, отдръпнаха се… У-ух! Очите ми се затвориха и главата ме заболя. Зарових лице в ръце и втрих в страните си пясък, наслаждавайки се на облекчението от болката. Отъркалях се на песъчливата твърд, и още веднъж, и още веднъж, стана мокро и се хързулнах…)… то се издигаше. Беше се насочило право към нея. Не можа да определи с очи формата му. Като че имаше дупка в централната част, откъдето се издигаше дърво… (… дърво…)…; в устата си усети вкус на пясък и вода… (… стовариха се върху мен, повалиха ме и ме повлякоха, напълниха устата и носа ми…)… сол и пясък, и оглушителен шум. Тя се дезориентира, времето течеше по-инак, в дъното на стомаха й клокочеше гадно чувство…
Изправих се, плискана от силните крайбрежни вълни. Олюлявах се като пияна. Бях чисто гола, мокра и замаяна. Направих крачка, но земята пред мен се наклони и аз паднах на ръце и колене. Повърнах в кипящата вода. Запълзях сякаш в полусън. Следвах посоката на мокрите кичури коса, люлеещи се наляво-надясно пред очите ми. Залитах напред-назад. Видях, че ръцете ми се вкопчиха в пясъка, но това може би бяха нечии други ръце…
Слънцето клонеше към заник. Това бе най-величественият залез, който Лило някога бе съзерцавала!
Тя се сви под туфа бръскан от вятъра храсталак и прегърна колене. Бризът лъхаше на вледеняващи, влажни пориви откъм морската шир. Зъбите й затракаха от студ. Имаше опасност да замръзне до смърт преди кончината на нощта. Не знаеше как да се предпази от неудобствата.
Не можа да си припомни кога реши, че бе все още между живите, а не в задгробния свят. Прекара много часове просната безчувствена на пясъка. Ангажира прекомерно мисълта си с низ от безсмислици. Разумът й се връщаше бавно и предпазливо, готов да се оттегли всеки момент.
Студът я отрезви. Телесният дискомфорт възвърна чувствата й. Тя припълзя под невзрачната защита на близкото дърво. Сви се съвсем, за да се пребори със студа.
Хвърли поглед към океана и залязващото слънце. Изведнъж я осени, че знаеше къде се намираше! Една по една се появиха звезди със слаб блясък и действително затрепкаха като в детските приказки!
Падна нощта. След безчислените часове, прекарани в студ и глад, над водата изгря Луната.
Намираше се на Североамериканския континент, взираше се във вълните на Атлантическия океан. Бе стъпила на Старата Земя!
Пустошта бе сравнително равна. Лило се отправи на юг покрай брега на океана и вървя така в продължение на няколко часа. Веднъж навлезе на няколкостотин метра навътре в сушата, но затъваше в мека и влажна почва, а орляци насекоми се вдигнаха във въздуха и я изтормозиха. Цялата й кожа се покри с червени ивици.
Не можа да измисли план за по-нататъшни действия, затова продължи да се придвижва. Надяваше се да открие що-годе сносен подслон и евентуално — съедобни растения. Междувременно пътьом опита някакви стипчиви зелени плодове и вид кафява морска трева. Трябваше да поогладнее още доста, за да се принуди да ги яде. Избягваше упорито идеята да направи и заложи капани, с цел да улови местните животни. През живота си бе яла само месо от мутирали дървета. Не искаше и да помисля, че можеше и да не хване нищо. Все още подсъзнанието й не се отърсваше от впечатлението, че се намираше в „Дисниланд“ дълбоко под повърхността на Луната. Щеше да повярва лесно, ако не чувствуваше постоянната тежест на земното привличане. Ставите и мускулите на краката й пулсираха в изнемога от гравитацията и непрестанното свличане на пясъка под стъпалата й.
Крайбрежният плаж се стесни и изчезна в точка. На запад се простираше северната ивица на широк залив. Приседна на пясъка и огледа земите отвъд. Отстояха твърде далече, за да ги достигне с плуване, затова й се наложи да реши дали да се върне по следите си или да поеме през вътрешността на залива. Реши да продължи и да провери дали не се намираше на остров.