С изненада установи, че бе смъртно уморена. Мъчеше я жега, заболя я глава. Отпусна се на пясъка. Завъртя се и прикри лице от слънцето. Почувствува се по-добре. Протегна се и скоро заспа.
Събуди се от непозната през живота й остра болка!
Скокна на крака и запищя. Сякаш бе посипана с жарава и не можеше да я угаси. Всяко докосване до тялото й докарваше ново, неописуемо страдание.
Изпитанието й бе напълно непознато и тя се случи неподготвена. Преди беше се наранявала няколко пъти, но болежката бе търпима, можеха да й окажат помощ на всеки ъгъл. Мъчението й продължи четвърт час, без да стихва, и я подлуди. Обладана от истерия, затича напосоки по плажа, без да гледа накъде. Спъна се и падна.
След малко усещането й се промени. Болеше я не по-малко силно, но вече посвикна! Изправи се, избърса сълзите и се огледа от главата до петите. Цялото й тяло бе вишневочервено, а по кожата на гърба бе получила радиационно изгаряне от първа степен.
Никога не й бе хрумвало, че на Земята можеше да пострада по такъв елементарен начин! Предполагаше, че атмосферата предпазваше от ултравиолетовото излъчване, инак как биха оцелели живите твари? Не се бе замисляла върху вредните последици от прякото слънчево греене. В подобни ситуации биваше или в скафандър, или под защитен пластмасов филтър в обществен солариум.
Убеди се, че трябваше да очаква още изненади.
Почвата стана по-малко блатиста. Лило следва известно време пясъчната ивица от вътрешната страна на залива. Крайбрежието кривна на запад и тя реши да навлезе навътре в сушата. Не намери нищо годно за ядене край водата, затова реши да опита късмета си другаде.
Забеляза, че на север вървеше леко, на изток и запад земята бе разровена от огромни ями. Дърветата и храстите й пречеха да добие цялостен поглед върху местността, ето защо изкачи невисок хълм и се огледа. Навлезе в развалините на град. Тръгна по широк булевард. От двете страни следваха правилни редици от трапове, повечето от които обрасли с гъст къпинак и полупълни с вода. От едновремешните постройки бяха останали само наклонени лети циментови фундаменти.
Някой бе унищожавал методично, но не навсякъде. Намери следи от подземни комуникации, полупогребани предмети от бетон и неръждаема стомана. На едно място част от изкривена медна водопроводна тръба стърчеше на два метра над земята.
Вървя през целия ден и когато остана не повече от час до залез слънце, намери място, където заливът се стесняваше подобно на пресъхнало устие на река. Учуди се, че узна малко за заобикалящата я действителност, въпреки че бе бродила толкова време досега. Пейзажът отвъд реката изглеждаше досущ като вече видяния. Различи подробности до около километър, но руините се простираха и по-нататък. Не можа да определи точно дали се намираше на остров в реката или просто брегът правеше специфична извивка.
Съвсем ясно видя пред себе си две островчета сред вълните и веднага разбра, че бяха създадени от човешка ръка. Вгледа се на по-близко разстояние от възвишението, на което бе застанала, и откри зидария. Несъмнено, някога над реката бе стоял мост.
Заслиза по хълма, оглеждайки се на всички посоки, с надеждата да открие проход към затрупано помещение. Здрачаваше се. Разчиташе да намери нейде приют, но всуе!
От клон на едно дърво я дебнеше огромна котка на петна. Освен чайките и раците, това бе първото срещнато животно. Познаваше донякъде животинските видове, но не можа да определи точно този. Изглежда, в жилите му течеше кръв на ягуар, но бе по-голям от африкански лъв. Тя му обърна гръб и спокойно закрачи нататък.
Шестото чувство я накара да се обърне!
За миг звярът остана извън полезрението й, след това съзря немигащия поглед. Хищникът бе вече на земята и се носеше към нея с невероятна скорост. Главата му се увеличаваше сякаш погледната от визьор на вариообектив. Отвори се озъбена паст. Последва скок!
Събитията се развиха толкова бързо, че Лило не успя да ги осъзнае. Спомняше си само, че чу тъп звук от сблъсък и четириногото я повали на земята. Пред очите й се мержелееше неясния образ на животното, захапало задния си крак, откъдето стърчеше дръжката на дълго копие и шуртеше фонтан от кръв. Дивият звяр се надигна, но Лило го изпревари. Следващият й спомен бе как се криеше сред клоните на високо дърво на три метра от земята с кървящи ръце.
Долу един човек се бореше с огромната котка. Бе ударен по ръката, но продължаваше да сече с малка брадва. Петнистият хищник най-сетне падна с разцепена глава и мъжът се изправи. Погледна най-напред към нея, а сетне към ръката си и мъртвото животно, което мърдаше в конвулсии. Генетичката бавно слезе на земята.