— Не, продължавай! Ще си отдъхна по-късно. Благодаря все пак!
— Много добре! Паметта ти е имплантирана в тяло на клонинг. Очакваше това. Само че не е същото клонирано тяло, което ти остави преди седем години, когато направи тази станция. То умря.
— Така ли! Защо?
— Сигурна ли си, че не искаш да прекъснем? Виждам, че моите приказки те разстройват!
Лелееше за сън, но предпочиташе да чуе всичко от игла до конец. Бе важно да разбере сериозността на обстановката, въпреки че се ужасяваше.
— Не знаем защо, наистина. Когато пристигнахме, твоята плът бе мъртва. Предупреди ни, че можеше да се случи такова нещастие, но не ни обясни какво да предприемем. Припомнихме си дискусията, която водихме с теб и заключихме, че бяхме дали дума да те събудим. Особеното бе да определим какво точно означаваше това. Решихме, че бяхме поели задължението да възпроизведем и разбудим друг клонинг. Не бяхме много наясно с твоята машинария, затова оживяването ти се оказа проблем. Опасявам се, че…
— Не се притеснявайте! Мина благополучно все пак! Значи аз съм втората. Да пресметна: с трите, отгледани на Луната, плюс моето оригинално тяло прави общо…
— Не е така! — възрази Парамитър. — Изучихме внимателно проблема, преди да започнем ново клониране, но явно се наложи да се поучим от грешките си. Не успяхме с втория клонинг. Умря в последния стадий, когато започнахме буденето. Ти си третата. Катей ни помогна. Пристигна тук преди три месеца.
— Но досега Туийд сигурно вече е изпратил друга твоя близначка на Посейдон! — заключи учителят.
Лило се сви до компютърната конзола. Изминаха пет дни от събуждането й. Физически се чувствуваше значително по-добре. Прецизни упражнения заздравиха мускулите й, но тя прецени, че нейното състояние бе далеч от задоволителното.
Спасителната капсула й се струваше тясна. Парамитър-Солстис заемаха малко място. Симбионтките се задоволяваха да висят неподвижно в една точка по цял ден; движението за тях не бе самоцел. Но учителят бе съвсем различен.
Намери извратено удовлетворение във факта, че Катей не й допадаше. Излезе от душевно равновесие, като научи от него за методите на Туийд за осигуряване на лоялността на своите агенти. Не бе приятно да чуе, че тя можеше да бъде предсказуема. Последното й „аз“ бе харесвала този мъж или поне така твърдеше той. Може би дори бе влюбена. По дяволите, настоящата Лило не го обичаше!
— Не можем ли поне да поговорим още малко? — отрони тихо учителят. — Проблемите ти няма да се разрешат с твоя инат!
— Няма какво да решавам, що се отнася до мен! — Седеше пред компютъра под претекст, че търсеше грешката при култивирането на първите два клонинга, не получили живот в капсулата.
Всъщност бе твърде ядосана, за да може да концентрира вниманието си върху цифрите, прелитащи на екрана. Остана на мястото си, само защото бе с гръб към него.
— Наистина много ти дойде напоследък! — Звучеше уморено.
Тя омекна за миг, мимолетно помисли, че неговите изпитания бяха не по-малко сурови. Мъжът помнеше нейната двойничка. Преди смъртта й бе имал сериозна връзка с нея. Сегашната Лило изменяше коренно представите му.
— Така е! Но защото нямах друга алтернатива! Причината е…
— Имаме шанс да спасим множество хора, които ти бяха близки!… Вземам си думите обратно! Които би обикнала, ако можеше да ги срещнеш!
— Да вървят по дяволите! Същото важи и за половината човешка раса! Помисли само на какъв риск ме караш да се изложа! Може да ти прозвучи безсърдечно, но тези несретници не ме интересуват!
— Не би подобрила участта дори на своя клонинг? На Посейдон сигурно вече се подвизава твоя сестра!
— Да! — просъска ядно. — Все ми напомняш за нея! Но тя не съм аз! Нямам задължения нито към нея, нито към когото и да било. Съчувствувам й. Но честно казано, кожата ми настръхва при мисълта да я срещна! — Обърна се пак с лице към конзолата и въздъхна тежко. „Изтърпях го за последно! — помисли. — Следващият път, когато отвори дума на тая тема, ще го изритам през люка навън!“ — Признавам, че идеята да превземем астероида и да напуснем опротивялата ми Слънчева система е привлекателна за мен. Може би е дори налудничава, но така ще се решат радикално всички мои проблеми… в случай че успеем! Не ми даде никакви гаранции за крайния изход на мероприятието. Молиш ме да поставя съществуванието си на карта! Да рискувам като на хазарт моя живот — ценност, за която предприех необичайни мерки, за да съхраня! — Катей остана мълчалив. Той не вдигна поглед и тя разбра, че вътрешно мъжът бе съгласен. — В момента не поставям под съмнение дали описаният от теб ракетен двигател би заработил. От минал опит зная, че това е възможно. Имах предвид начина на охрана, който ми описа, и по-специално… онази Вафа… Изчадието, което има наглостта да претендира, че е човешко същество. И още една дузина като нея… — Задави се от възбуда. Беше се запознала със ситуацията на Посейдон. Отвратителна! Пое дъх, за да успокои нервите си. — По-добре ми разкрий как да се справим с пазачите и възможно ли е да построим реактивния двигател. След това ти обещавам да помисля!