— По сърце приличаш на влечуго, което пълзи само по земята! Начинът ти на мислене не може да напусне схемата на ръкопашния бой, въпреки че нямаш никакво понятие от бойни изкуства! Не се налага да влизаш в катакомбите! Мисли в големи мащаби! В края на краищата възнамеряваш да преместиш цял един малък свят извън пределите на Слънчевата система!
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
„СТАРЛАЙН ИНКОРПОРЕЙТИД“
СВРЪХСЕКРЕТНО: ДОСТЪП САМО ЗА НАЙ-ВИСШЕТО РЪКОВОДСТВО
ПРЕДМЕТ: РАДИОПРЕДАВАНЕ ОТ ОФИУЧИ, ЗАВЪРШИЛО В 1249 ЧАСА 44,3 СЕКУНДИ УНИВЕРСАЛНО ВРЕМЕ; ДАТА: 8/ 14/ 57О Г.
СЛЕДВА ПРЕВОД (В СКОБИТЕ Е ПОСОЧЕНА ИЗЧИСЛЕНАТА СТЕПЕН НА ВЕРОЯТНОСТ):
В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА (ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ — ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ: 400 ЗЕМНИ ГОДИНИ?) ИЗПРАЩАХМЕ ДАННИ. ВСИЧКИ НОВИ АБОНАТИ (43 %) ПОЛУЧАВАТ (НЕПРЕВОДИМО) ДА СЕ ПРИСПОСОБЯТ. ВАШИЯТ СРОК (ИЗТИЧА?/ СВЪРШИ?/ СЕ УДЪЛЖАВА?). МОЛЯ, ИЗПРАТЕТЕ (ДЪЛЖИМИЯ БАЛАНС?/ ОСТАТЪКА?). В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ ЩЕ ПРЕКРАТИМ (45 %) ОБСЛУЖВАНЕТО. ВАШАТА СМЕТКА (22 %) ЩЕ СЕ СЧИТА (45 %) ЗА (НЕПРЕВОДИМО). ИЗПРАТЕТЕ СУМАТА (30 %) ПОД ФОРМАТА НА (НЕПРЕВОДИМО) ПРЕЗ СЛЕДВАЩИТЕ (ПЕРИОД ОТ ВРЕМЕ — ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ: 10 ЗЕМНИ ГОДИНИ?). ПРЕДЛАГАМЕ КРЕДИТ (58 %) ЗА СЪЗДАВАНЕ НА (НОВИ?/ СТАРИ?) БОРЕЩИ СЕ ФОРМИ НА ЖИВОТ. СУРОВИ НАКАЗАНИЯ! СУРОВИ НАКАЗАНИЯ! СУРОВИ НАКАЗАНИЯ (97 %)!
КРАЙ.
СЪОБЩЕНИЕТО Е ПОВТОРЕНО ТРИДЕСЕТ ПЪТИ.
ОБЩ БРОЙ БИТОВЕ — ПРИБЛИЗИТЕЛНО: 2,3 х 108.
Злато!
Спомен и предчувствие за искрящо злато.
А също и за гора под синьо слънце…
Събуди се. Над нея бе се надвесило същото засмяно лице. Лило се усмихна, доволна, че неприятната манипулация бе приключила. Понечи да се надигне.
— Почакай, не така рязко! — извика тихо Мари. — Най-напред трябва да откача проводниците от тялото ти и да затворя черепа ти.
Нещо бе по-различно. Огледа се. Обстановката бе променена. Изражението на лекарката не бе предишното!
Забеляза, че преди листата на дърветата зеленееха, а сега клоните бяха оголели.
Подложиха я на тренировъчен цикъл. Разполагаше с маса време, за да обмисли положението си. Трудно повярва, че се събуди през 571 г., тоест две години след като Мари започна да прави запис на паметта й на полянката в гората.
Туийд й показа част от видеозаписа на спомените й. Досега беше я съживявал три пъти на едно и също място. Три пъти!!! Чу историята как нейното истинско „аз“ опитала да избяга скоро след освобождението си от Института и как била убита. Туийд я убеди със снимки. Узна как нейният първи клонинг, Лило 2, бе умряла. Бе последвала Лило 3, която умъртвила Мари, но след това била хваната и също убита. Не й казаха какво бе се случило с Лило 4, но явно тя бе излязла най-умната от цялата плеяда. Или най-репресираната. Бе оцеляла почти цяла година.
Тя бе Лило 5. (Ами какво бе станало със спасителната капсула, оставена нейде на Пръстените? Дали там вече не се размърдваше номер шест?)
Реши да прояви максимална предпазливост.
Качиха я на космически кораб. Отправи се към Титан заедно с жената-Вафа и мъж на име Ифис.
Пътуваха три дни. Внезапно Туийд изпрати съобщение. Не позволиха на Лило да го прочете. Ифис и Вафа се уединиха в кабината за управление на полета. Двамата се скараха, най-силно викаше капитанът. Спореше относно разписания, разминаване по време с другия кораб-фантом и цитираше някаква реактивна маса. Излязоха. По лицата им се четеше кой бе победил. Ифис бе намръщен, гледаше кръвнишки и изглеждаше благоразумно човек да не се изпречва на пътя му. Вафа, както винаги, бе запазила своя невъзмутим вид, но като че погледът й бе станал леден.
Може би щяха да променят посоката си към Марс.
Вафа искаше да каже нещо на Лило. Имаше пряк и недвусмислен начин да я уведоми за това. Просто я сграбчи за глезена и я обърна към себе си като детски балон. Напъха я в тясното спално помещение и заключи вратата след себе си.
— Ще спрем на Марс и ще изчакаме полета с голямо ускорение към Плутон — започна Вафа.
— Колко интересно!
— Да. — Изглеждаше замислена и отпусната.
Внезапно експлодира! Генетичката изведнъж се намери привързана към леглото, а лицето на грубиянката се надвеси над нея. Бузата я засмъдя, почувствува вкус на кръв в разбитата си уста.
— Да! — повтори пазачката. — Интересно е! — Иронизира я, нямаше вид на заинтересована.
По-скоро бе разсеяна. Затворничката отдавна бе научила, че Вафа не бе от най-умните и затова рядко я спохождаха съмнения, когато трябваше да взима решения. Очевидно сега бе изправена пред дилема и се чудеше как да намери удовлетворителен подход. Лило опита да преглътне твърда, студена буца, заседнала в гърлото й.