— Шефът съобщи, че се е създала извънредна ситуация! — започна жената-войник. — Наложително е да се намеся, а той не желае ти да се отделяш от мен. Понятно защо. Възникнал е проблем, а сама не мога да се справя. Затова ти ще го решаваш, а пък аз ще те вардя.
— Слушай! — Постара се да не повишава тон. — Несъмнено си способна да преодолееш всички трудности! Ще се задоволя да остана затворена на кораба, за да не ти създавам неприятности, докато ти…
Пазачката увеличи натиска си около врата й едва забележимо, въпреки това едва не я задуши.
— Не! Ще постъпим, както нареди шефът! Моята задача се състои в това да те вардя да не избягаш. Ще посетим още едно лице, който също ще ни се притече на помощ, но трябва да следя и него. Обръщам ти внимание, че изучих подробно характера ти съгласно описанията на шефа. Познавам отлично твоя начин на мислене.
— Надявам се, че ти…
Вафа пусна гърлото й, бързо се хвана за каишите от двете страни на леглото и сложи коляно върху твърдата кост между гърдите й. Дръпна се и я притисна.
— Не желая да противореча на шефа! — Натисна по-силно. — Но ми се струва, че той прекалено вярва на описанието на характера ти, което е изготвил относно теб. Предполагам, че ще ми бъде по-лесно да те контролирам, ако започнеш да се страхуваш малко повече от мен!
— Вече се боя от теб! Честно! Но не мога да позная кога…
Вафа я умълча с леко движение на главата си. Веждата й трепна. Бе първият признак, че можеше да стане по-лошо.
— По-добре е да те накарам да се ужасяваш от мен като ампутирам твоята ръка или крак, без да изключвам нервните ти центрове! Притежавам достатъчно умения да спася живота ти и да възстановя крайника ти! Ще те заболи повече, отколкото можеш да си представиш! Така ще те убедя ли да се държиш послушно?
Лило се удиви на искреността, с която й бе зададен въпроса. Вафа наистина чакаше мнението й, за да определи по-нататъшните си действия!
— Не! Не… Не зная. Моля те, не го прави! Мисля… че така само ще те намразя повече! — Видя се в чудо как да я откаже от намерението й.
За най-голямо нейно облекчение пазачката кимна одобрително.
— Мислех си дори да те убия сега, на часа. Можех да излъжа шефа, че… Не, не бих могла! В такъв случай ще те заплаша! Предупреждавам те, че ако опиташ да избягаш от мен, имам достатъчно добри шансове да те хвана. Ще посветя цялото си време, за да те намеря и върна. Докопам ли те, ще те убия по много бавен и мъчителен начин!
— Разбирам!
Вафа все още се двоумеше. Потърка блестящата кожа на скалпа си и отпусна коляно от гръдния кош на Лило. Последната започна да диша по-свободно. Накрая мъчителката я развърза и й позволи да стане. Но веднага я сграби за главата, макар и не така грубо, и обърна лицето й към себе си.
— Декларирай ми под клетва, че няма да се опиташ да избягаш, докато сме на Плутон! Апелирам към твоята чест!
— А какво ще стане, ако не се закълна? Ще ме убиеш и ще уведомиш Туийд, че съм се опитала да избягам?
Вафа се изненада и немного се обиди.
— Не, няма да те нараня по-нататък, независимо какво се случи, освен ако не направиш опит за бягство. Не те заплашвам, с цел да ми дадеш дума. Обещанието, направено поради принуда, не обвързва! — Изрече тържествено сякаш направи изявление относно основния закон на Вселената!
— Е, добре! Заклевам се, че няма да направя опит да избягам на планетата Плутон!
Заздравиха клетвените обещания с кръв. Да пореже дланта си без обезболяване бе най-смелата постъпка, която Лило някога бе извършила през живота си.
По-късно затворничката стигна до заключението, че цялата история бе повече от детинска! Дали трябваше да спази обещаното, щом в залог стояха нейните живот и свобода? Отговорът бе ясен, въпреки това проблемът ангажира мислите й повече, отколкото желаеше.
По-късно Вафа разбуди Лило в спалното помещение. Ифис похъркваше.
— Трябва да поговорим!
Затворничката се опасяваше, че пазачката може би щеше да пожелае да полегнат отново заедно. На Лило й допадаше Ифис, но Вафа я ужасяваше. Преместиха се в малкия гимнастически салон.
— Най-напред прочети този факс! — заповяда Вафа и й връчи лист хартия.
Отгоре имаше кодови групи, отдолу декодирани и записани с неумелия почерк на Вафа сякаш в условията на земетресение. Първото, което биеше на очи, бяха името „Старлайн“ и грифът „Свръхсекретно“.
— Не зная откъде шефът се е сподобил с документа! — обади се услужливо Вафа. — Явно има свои източници на информация.
Лило прочете внимателно съдържанието няколко пъти. Беше запозната със системата за изчисление на степента на вероятност на съобщенията, получени чрез горещата радиовръзка с Офиучи. Често сигналът, пропътувал седемнадесет светлинни години, бе значително изкривен. В случая, обаче, достоверността на превода бе голяма, тъй като информацията се повтаряше тридесет пъти. Следователно процентите на несигурност, следващи ключовите думи, бяха високи само заради неопитността на оператора, работещ с компютъра.