След това сме започнали да разполагаме космически локатори извън Слънчевата система, например, на разстояние двойно по-голямо от Луната до Плутон. Най сетне — гласове!
Е, не съвсем. Само компютърни точки и тирета. Никой не бе в състояние да ги разшифрова в продължение на десетки години. (Погледнете колко е внушителен този обем информация! Листингите, отпечатани от принтерите, заемат зилиони декари битове.) Дори с помощта на компютри не успяхме да разчетем посланията. Но някои неща се изясниха. На Офиучи 70 живееха живи същества, притежаващи дяволски голям лазер. Те искаха да разговарят с нас от позиция на силата и заплахата им едва ли бе така безобидна, като например да се изпикаят над главите ни.
Стоп! Не се ли целеха зад нас? Но там имаше няколко звезди от съзвездието Орион. Е, добре, бяха ни сърдити! Но дали не бяха сбъркали целта? А мислите ли, че бяха способни да построят чудовищен лазер и да не бъдат в състояние да го насочат точно?
В никакъв случай! Някому щукна: «Хей! Вероятно не желаят да разговарят с нас, докато ние не сме готови! Например, докато технологията ни не напредне дотолкова, че да можем да отидем да ги посрещнем или нещо от тоя род?» Звучи логично. Изпращаха ни информация в продължение на четиристотин години. Тяхната наука е по-напред от нашата с около петнадесет билиона бита информация, сигурно техният лазер е по-съвършен от евентуалния наш в същата степен. Демек: «Желаете ли още научни данни, елате тук, при нас!».
Друг му възрази: «Не може ли да си построим подобен лазер и тогава да седнем на масата за преговори?». Трети се обади: «Абе ти шегуваш ли се? Откъде ще вземем толкова пари?»…“
Дори когато икономическото положение на Плутон бележеше относителен възход, сравнително малко туристи избираха да посетят тази планета. Митото за внос бе най-високото в системата на Осемте свята, а наказателните такси за свръхбагаж, събирани от космоплавателните компании, бяха фантастични и човек със здрав разум оставяше целия багаж у дома си и купуваше всичко необходимо, чак като пристигнеше. Имаше смисъл да носи със себе си само информация, при това компресирана възможно най-плътно.
В момента, обаче, икономиката на Плутон бе в депресия. Неотдавна правителството беше загубило двугодишната стопанска война с Меркурий и резултатът бе потресаващ. Пазачката използува на Марс своята „Интерсистемна кредитна карта“, за да изтегли малко пари в брой. Така или иначе не трябваше да носят излишни лични вещи.
Лило и Вафа изскочиха от ускоряващия до пет джи междупланетен експрес на космодрума във Флорида в северната част на Плутон. Чувствуваха се съсипани и в лошо настроение от осемдневното плуване в ускорителната щерна. Генетичката не спираше да кашля от вредния прах, натрупан в белите дробове, а от носа й течеше отвратителна лигава течност.
Потърси начин да подобри вкуса в устата си. Забеляза автоматична питиепродавна машина и постави в отвора й една от марсианските банкноти, с която й услужи нейната спътничка.
— Не мога да ви разваля! — изгъгна автоматът. — Съветвам ви да внесете парите на депозит тук, при мен, и тогава ще мога да ви обслужа!
По-нататък електронносинтезираният глас обясни, че машината представлявала упълномощен клон на банката „Флорида Планетари Банк“. Лило се съгласи да вложи парите си. Светна надпис: „Натрупване на лихвата“. Изгасна след няколко секунди. Появи се плоско шише с напитка заедно с шепа плутониански монети. Вафа я посъветва да ги изхвърли в рециклатора, тъй като бяха без никаква стойност и само щяха да й тежат.
Икономиката на Плутон летеше шеметно по инфлационна спирала. Парите се отпечатваха с дата върху тях и трябваше да бъдат изхарчени моментално, в противен случай стойността им спадаше драстично. Всеки понеделник хиляда стари плутониански марки ги приравняваха на една нова марка. Човек банкрутираше, ако задържеше пари повече от седмица. Даже не можеше да си купи хартия с тегло, равностойно на това на банкнотите.
Двете пасажерки престояха в чакалнята до фоайето на космодрума, докато медицинският екип удостовери, че двете бяха преодолели неблагоприятните ефекти от полета с голямо ускорение. В непосредствена близост се простираха редица магазини, специализирани да продават облекла на голи пътници, които пристигаха от интерпланетните полети. Лило се спря пред шикозен бутик.