Непрестанната борба за живот остави свой отпечатък върху лунните земляни. Проявяваха консервативност в политиката и морала. Придържаха се към демокрация, макар и само показно, докато в колониите бе се наложил селективизмът. Безполовостта, както и другите модни веяния от Марс и Меркурий, не намираха последователи на Луната. Средностатистическият жител на най-близката до Земята планета, почти подобно на страхопочитание от „табу“, бе облечен скромно с наметка, състояща се само от джобове, торбичка през рамо или ходеше чисто гол. Този класически икономичен начин на обличане се считаше за нещо като униформа и бе обект на подбив от страна на хората, разселили се на другите планети.
Хирург с добро въображение би фалирал на Луната. Интересуващите се от присаждане на крака на необичайни места, обърнати глави, причудливи носове или опашки с пръсти бяха малцина. Само сменяха пола си средно веднъж на осем години, което бе закон, приет в цялата Система. Съотношението между поддръжниците и противниците на козметичната хирургия бяха девет към едно. Повечето лунарианци извършваха пластичнохирургически операции върху себе си като хоби.
Плутон бе на другия край на Вселената в буквалния и в преносния смисъл. Лило намираше тамошните хора за вулгарни. Изпитваше дълбок, необясним неприязън. Плутонианците се държаха гордо като пауни. Дори татуираха социалния си статут върху своята кожа!
Лило и Вафа се придвижиха през лабиринт от подвижни реклами, проектирани върху призрачен пушек и холографска мъгла, които следваха натрапчиво всеки перспективен купувач и ангажираха вниманието му със секващи дъха триизмерни трикове, като през цялото време радиопредаваха звуковото оформление направо във вътрешното ухо на набелязаната жертва, заобикаляйки по този начин законите против шумозамърсяване.
Успяха да се измъкнат от главния уличен поток и свиха в зелена спираловидна паркова зона. В ствола на високо дърво бяха изрязани скулптори във вид на седалки, израснали направо от кората. Лило погледна нагоре и прецени, че щеше да й отнеме поне пет минути, за да се изкачи до върха.
Към тях се спуснаха и завъртяха холографски реклами и двете като че се намериха в ядрото на зараждащ се ураган. Добре че рекламните обявления спряха сякаш пред невидима стена. Пред очите им минаха мимолетно най-различни картини и надписи. Например:
„ПЪТУВАЙТЕ С ФЕРИБОТА «ШАРОН»!“
„КУПЕТЕ СИ «ЕРОТИКОН»! ПРЕГЪРНЕТЕ Я, ЦЕЛУНЕТЕ Я, ИЗКЪПЕТЕ СЕ С НЕЯ, МАСТРУБИРАЙТЕ Я, НАПРАВЕТЕ Й СЕКС!“
„ИЗПОЛЗУВАЙТЕ САМО БЕЗНАЛИЧНИТЕ ЧЕКОВЕ НА «ПЕРСОНАЛИТИ БАНК»!“
„ОБЛЕКЧЕТЕ КРАКАТА СИ ДНЕС! КУПЕТЕ СИ НОВИ АВТОМАТИЧНИ СТЪЛБИ! СПЕСТЕТЕ ПРИ НАС!“
Паркът изглеждаше безлюден. Плутонианците, изглежда, не се нуждаеха нито от спокойствие, нито от тишина. Лило и Вафа си почиваха и зяпаха минувачите.
— Големите женски гърди като че са на мода тук тази година! — отбеляза след кратко наблюдение Вафа. — Досега всички носеха поне по две. Хей, а как се нарича онова?
— „Електрически тестикули“! Вече прочетох някаква реклама за тях!
— В известен смисъл са красиви — промълви замислено Вафа. — Приличат на фенери.
— Защото така можеш да убедиш най-бързо партньора, с когото полягаш, че си стерилен. Виж, имаш ли представа накъде да тръгнем? Нуждая се от още една баня и тихо местенце.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Гравитационните влакове тръгваха от едно ниво под парка. Лило купи два билета и пъхна нервно ръката си в отвора на генопринтера. С изкуствената, присадена ръка на Туийд бе изминала пет билиона километра. Непосредствено преди това на Марс не бяха възникнали проблеми.
Машината простърга кожата на дланта й, за да вземе проба, и забръмча. Някъде в архива на Централния компютър на Плутон бе създаден файлът: „ЮПИТЕРИАНКА-342 (ИД-Л-502-КЦ-98) СЕ КАЧИ ВЪВ ФЛОРИДА НА БОРДА НА СОВАЛКАТА ЗА БАРОУ В 03 ЧАСА И 49 МИНУТИ НА 4. 8. 571 ГОДИНА.“.
Проверката с цел охрана бе автоматична и скоро светна зелена светлина. Името „Юпитерианка-342“ явно не фигурираше в интерпланетарния лист за търсени престъпници. Ето защо контролът приключи дотук. Ако плутонианският компютър беше се разровил из записите на Луната, след дванадесет часа щеше да открие, че „Юпитерианка-342“ бе достопочтен член на Църквата за космоинженеринг, а също и че бе запалена туристка. В лунните компютърни файлове се съхраняваха данни, че въпросната жена бе емигрирала преди десет години и местонахождението й бе неизвестно. По всяка вероятност беше се съешила на Пръстените и, откъсната от човешката цивилизация, очевидно не можеше да протестира за кражбата на нейната самоличност.