Генетичката тънеше в догадки относно механизма, посредством който Туийд успяваше да я снабди с нови идентификационни характеристики. Подозираше, че висшите чиновници, които обслужваха Главния компютър, бяха потенциално над закона въпреки строгата охрана срещу незаконно посегателство в архивните банки с данни. В миналото бяха станали известни няколко случая, подобни на нейния. В бъдеще сигурно щеше да има още.
Вътре купето беше облицовано с кафяв плюш и кадифе с тъмнохромов цвят. Лило потъна в едно кресло и се привърза с предпазния колан, а Вафа седна до нея. Потеглиха. Навлязоха в тунел и се плъзнаха леко нагоре. Дванадесетте входни шлюза се затвориха автоматично, щом набраха скорост. Навън през прозореца зърнаха звезди. Стана мразовито. Затворничката седна по турски и разтри зиморничаво краката си.
Вледенените газови пари вън действуваха потискащо на подсъзнанието й. Мразеше студа. В тази част на планетата не ставаше никога топло, дори през деня.
Огромен мъжага приближи между двата реда пътнически места и приседна свойски върху подлакътника на креслото на Вафа. Той й се усмихна широко и опита да й продаде членска карта за клуб по групов секс. Вафа се раздразни, опита да го изблъска, но ръката й мина свободно през него в пространството. Досадникът не бе единствен. Скоро двете пътнички бяха заобиколени от солидна тълпа холографски фигури.
Друг мъж докосна Вафа и тя подскочи.
— Извинете ме! — извика натрапникът. — За мен е ясно, че идете от Луната!
— Така е! — отвърна Лило. — Това толкова ли е очевидно?
— Да! Например носът ти! — Посочи. — По-остър е. — Неговият бе плосък като на професионален боксьор. Миглите му бяха дълги половин метър, което го караше да мига начесто и бавно. — Виждам и други отлики. Надявам се, не ви обидих! Само предположих, че вероятно бихте се заинтересували от стоките, които продавам!
— Знаеш ли, грозен си като халюцинация! — вметна Вафа.
— А какво можете да ни продадете, което не е обект на амбулантна търговия от страна на холопродавачи? — запита Лило.
— Антихолографски генератор! — дойде незабавният отговор.
Въпросното устройство представляваше гривна с неголеми размери с гравирани върху нея телефонни номера на сервизните бюра. Можеха да бъдат заемани, но не и купени също като компютърните терминали. Предлаганите типове бяха много и с различни цени. Някои просто държаха холограмите на една ръка разстояние. Повечето плутонианци го считаха за предостатъчно. Ако не виждаха рекламите, как биха узнали какво бе модно?
Мъжът не се учуди, че Лило и Вафа избраха модела „Анихилатор“ с голяма мощност.
Влакът навлезе в Бароу и пред прозорците закълби мъгла. Слязоха от купето. Видяха, че бе покрито цялото с дебел слой кишав скреж. От двете страни капеше вода и се стичаше на ручейчета във водосточните канали от двете страни на покритата с килим платформа на стоянката.
— Разкажи ми нещо повече за бъдещия ни домакин! — помоли Лило.
Вафа шареше с поглед по стените. Изглежда, вътрешното неспокойствие й бе вродено.
— Бивш учител. Необикновена личност. Всъщност, никога не е бил лишаван от членство в „Асоциацията по образованието“. Въпреки това шефът го остави да работи на Плутон съвсем сам. Работата му не е толкова важна. По-точно, не беше досега.
— Замесен ли е по някакъв начин с получаването на радиограмата от Офиучи?
— Да! Последните инструкции от Луната ми изясниха някои подробности. Учителят има достъп до данните от горещата връзка. Изпраща ги на шефа, а той ги получава по едно и също време заедно с борда на директорите.
— Но защо? Искам да кажа, че никой не би скрил държавна тайна от толкова високопоставена личност?
— Той обича да знае повечко. — Вафа сви рамене. — Нали водим война!
Лило все забравяше. Трябваше непрестанно да си напомня, че Партията на Свободните Земни жители се бореше против Нашествениците. Въпреки че досега не бяха разменили и един изстрел! Генетичката криеше слаби надежди за изхода на евентуалната битка, дори ако Туийд успееше да разгорещи интерпланетния конфликт.
От друга страна, обаче, постоянната бойна готовност бе станала жизненоважна за Вафа. Тя винаги душеше за врагове. В момента бе раздразнена, но причината бе друга. Бе пропътувала много пъти разстоянието до Титан, но никога не бе напускала пределите на космопорта. Познаваше добре само Луната. Ето защо сега страдаше от шок, дължащ се на сблъсъка на обособените култури на двете планети.