Выбрать главу

Явлението бе широко известно. Макар и разработени по еднакви проекти, обстановката на всяка от Осемте планети се отличаваше неуловимо от тази на Луната. Например, нямаше два сходни коридора под повърхността. Имаше и други едва забележими разлики, които въздействуваха потискащо на подсъзнанието на пришълеца: формата на съединителните конструкции на таваните, разположението на бутоните върху будката за свеж въздух на всеки ъгъл, фонтаните в градските градини, освежителите на атмосферата, медицинските пунктове, аварийните шлюзове и дори пантите на вратите. Човек даже вдъхваше по-други миризми. Въздухът на Плутон биваше пречистван седем пъти, преди да бъде рециклиран, затова бе прекомерно влажен и тежък.

Стигнаха предопределения адрес и натиснаха звънеца на вратата. Пантите скръцнаха, те пристъпиха навътре и попаднаха в абсолютен хаос!

Помещението, в което влязоха, бе огромно, но изглеждаше тясно за седемте или осемте деца, които беснееха и крещяха до бога. Случиха момент от надбягване с препятствия, като мебелите служеха за прегради. Лило и Вафа се притиснаха към една стена, за да не бъдат пометени, и зачакаха. В другия край на стаята мъж на средна възраст разговаряше с бременна жена. Той вдигна поглед и забеляза новодошлите.

— Забавата свърши! — извика учителят към дечурлигата. — Елате малко по-късно! — Обърна се към гостите. — Бихте ли им отворили вратата?

Вафа я отвори и учителят поведе невръстните хулиганчета навън. Те се закискаха и се втурнаха вкупом към него, но той простря ръка напред, те се блъснаха и изпопадаха на земята, заливайки се в кикот. Сякаш упражняваше върху тях невидима, магическа сила! Скоро малките дяволчета излязоха.

— Вие също трябва да дойдете по-късно! — отпрати жената.

Хвана я галантно за ръката и я изпрати до вратата. По голия й корем личеше, че скоро щеше да роди.

Когато помещението се опразни, мъжът се обърна към тях като към стари познати.

— Последната посетителка иска да наеме учител контрабандно! — обясни им. — Някои от бранша проявяват непочтеност! — Сви рамене. — Предполагам, че договорът й с избрания преподавател не е достатъчно обвързващ. Все такива клиенти ми се влачат!

— Искате да кажете, че е необходимо човек да проявява бдителност, когато получава шанс веднъж в живота си да ангажира учител? — попита Лило.

— Това е самата истина! — Погледна я и се усмихна. — Въпреки че тя е неграмотна, трябвало е някой да й обясни клаузите на договора. Аз… — Спря насред изречението и й подаде ръка. — Казвам се Катей.

— Лило!

Здрависаха се. Той хвърли поглед към Вафа.

— Известна си ми — проточи с равен глас.

— Никога не сме се виждали! — отговори пазачката.

— Значи съм се познавал с брат ти! Ти си клонинг! Зная те добре… — натърти. Понечи да каже нещо повече, но се отказа. — Заповядайте, седнете! Намерете си удобни места. Да ви почерпя ли? — Гледаше само Лило.

— Предпочитам нещо слабо токсично! Оставям на твоя избор!

— Имам точно това, което желаеш! — Мъжът изчезна в съседната стая.

Пазачката изчака малко, а после се надигна и го последва. Върнаха се едновременно; Вафа с едно питие, а Катей — с две. И двамата изглеждаха напрегнати. Той поднесе на генетичката чаша със зелена течност.

Напитката я ободри. Тя се отпусна в креслото и огледа внимателно представителя на мъжкия пол пред себе си с други очи. Катей бе висок, слаб, с кафява, несресана коса, с дълги крака и по детски откровено лице, което контрастираше с буйни бакенбарди. Бе красив макар и не до съвършенство. Лило го хареса, усети определено плътско привличане, без изобщо да го бе докоснала или помирисала, а това бе рядкост за нея!

— На какво дължа неизмеримото удоволствие от вашата визита? — попита престорено-тържествено Катей. — Почакайте, позволете ми да отгатна! Туийд е бременен и търси контрабандно учител за нероденото си дете?

Вафа беше седнала с лице към вратата. При тази нахална, неуважителна реплика се изправи на мястото си. Лило се напрегна от лошо предчувствие и си отбеляза наум колко зле предвиждаше реакциите на жената-убийца. По време на пътешествието от Луната до Марс предпочиташе да не се изпречва на пътя й, въпреки че това бе трудно поради малкото свободно пространство в космическия кораб, с който летяха.

— Предупреждавам те веднъж завинаги! — каза Вафа, без да повишава тон. — Няма да позволя да взимаш шефа на подбив! — Премести погледа си от мъжа към Лило.

Последната погледна безпомощно Катей и искаше с ням поглед да го увери, че второ предупреждение нямаше да последва. За нейна най-голяма изненада учителят като че ли разбра. Кимна й почти незабележимо и седна на стола си.