Катей се опули. Лило се озадачи.
— Какви са алтернативите? Нали спомена, че единственото копие на оригиналното съобщение се съхранява в архивната памет на Главния компютър на „Старлайн“? Откъде другаде бихме могли да го вземем?
— Отникъде! Шефът вече е направил проучвания независимо от Катей и е установил, че не съществува по-добра възможност от използуването на информаторката на Катей. Тя би могла да опита да получи достъп до данните с по-голяма степен на секретност, но едва ли ще успее. Затова ние ще вземем информацията насила. Ще купим космически кораб и ще отлетим на орбиталната станция на „Старлайн“, осъществяваща горещата връзка с Офиучи!
Катей явно не бе свикнал със стила на налагане на Вафа и затова отначало дори не предположи, че пътешествието в Космоса щеше да бъде извършено от тримата. Той спори с часове и накрая твърдо заяви, че нямаше да отлети от Плутон.
— Невъзможно е! Дори ако не сключа договор за преподавателска дейност с майката на някое друго дете, не ще мога да напусна в продължение на поне три години. След този срок приключва последната задължаваща ме договореност.
— Не си получил пълномощия да се обвързваш — посочи съвсем резонно Вафа. — Направил си го на своя глава. Не забравяй, че трябва да си лоялен единствено и преди всичко към шефа!
— Не ми продавай боклук! Не можеш да ме накараш да зарежа тези деца! Вярата им в мен е свещена! Затова когато учителят се ангажира, то трябва да изпълни обещанието си!
— Но ти няма да приключиш точно тези договорености! — отговори сдържано Вафа и я обзе външно спокойствие.
Лило забеляза реакцията й и успя само да помисли: „Внимавай, Катей!“.
— Ще ги свърша! Не можеш да ми попречиш… — Учителят не довърши.
Жената-войник му нанесе страхотен разсичащ удар отстрани на врата, приклекна в готовност и се обърна мигновено с лице към Лило. Тя обаче не помръдваше. Вафа се отпусна постепенно, седна на пода и потъна в размисъл, без да обръща внимание на проснатия в безсъзнание мъж. Генетичката го вдигна и го привлачи до спалнята. Сложи го върху леглото и приседна до него в тъмнината, без да пали осветлението.
— Ела тук! — Лило се подчини и стана.
Отиде във всекидневната.
— Стигнах до извода, че трябва да го убия! — смънка Вафа повече на себе си.
Затворничката приседна бавно.
— Но защо? Не е направил нищо нередно!
— Тревожат ме неговите намерения! — Въздъхна и потърка врата си. Изглеждаше нещастна от своя избор, но бе твърдо решена да изпълни заканата си докрай. — Стана грешка, че ме изпратиха тук сама! — продължи след кратка пауза. — Не мога да вярвам и на двама ви, а трябва да ви вардя. Един от вас трябва да си иде от този свят!
— Но защо той да не остане на Плутон? Досега през цялото време е бил все сам.
— Шефът е загрижен, че действията му са неуправляеми. Освен това знае много за последното съобщение от Офиучи. Като изключим ръководството на „Старлайн“, мен и теб, той е от малцината посветени.
— Но Катей не е ли осъден престъпник?
— Не. Само е лишен от правото да упражнява своята учителска професия. Шефът се свърза с него, когато той бе закъсал, и му обеща, че ако свърши тая-оная работа за Партията, след това щял му даде възможност да преподава пак, но с нова самоличност. Налага се да поизчака още някоя и друга година. Не ни бе уведомил за предприетото от него контрабандно упражняване на професията учител. Изглежда, че става неспокоен, а не бива да се издава с нищо, докато ние… — Замълча, хвърли изпълнен с безпомощност поглед към Лило и се хвана за главата.
Затворничката предположи, че Вафа бе изтървала нещо тайно, но пазачката явно чувствуваше нужда да се изприкаже.
— Не бих могла да ти помогна да вземеш решение, ако не споменеш и подробностите! — подтикна я.
— Не съм казвала, че се нуждая от помощта ти!
— Така е, но нали ми доверяваш! Сключихме кръвен договор!
— Зная! Иска ми се да ти вярвам. По-точно, принудена съм, ако трябва да си позволя да не взимам живота му.
— Не можеш да прецениш доколко съм благонадеждна! От друга страна няма смисъл да съобщаваш на Туийд за нашата спогодба. Направи я изцяло по своя инициатива, нали?
— Да! — Вафа изглеждаше нещастна.
Целият й жизнен път се основаваше на следване на заповеди. Безпокоеше се дълго, след като извършеше нещо на своя глава.
— Все пак, в случая е по-добре да се посъветваш с Туийд! — предложи Лило. — Провери какво мисли за Катей. Може би все още му е нужен? Но не е необходимо да му споменаваш за сделката, която сключихме.
Вафа мисли дълго време. Кимна с глава. Генетичката си отдъхна. Учителят получи дванадесет часа отсрочка — за колкото време щеше да пристигне отговорът от бившия президент.