Катей все още не идваше в съзнание. Лило принесе леген със студена вода и приседна до него. Намокри челото му на мястото, където беше се ударил при падането. Той изстена, отвори очи за миг и пак ги затвори. Тя го включи към медицинския монитор до леглото и получи информация, че спеше и че нямаше мозъчно сътресение.
Лило се съблече и легна до него. Прегърна го отзад и се притисна до тялото му.
Не помръдна повече от час. Опита да заспи, но мисълта й отскачаше пак към спящия и това, което можеше да направи за него.
Реши да го събуди. Прокара бавно ръце по гърдите и корема му. Бяха твърди и плоски. Установи, че имаше ерекция. Хвана го за члена и потърка леко с пръст половите му жлези, еластични като гума. Мъжът се размърда.
— Как е главата ти?
Катей се попипа внимателно.
— Не толкова зле, предполагам. Но бузата ми ме боли.
— Не говори на висок глас! — предупреди го. — Добър ли си в бойните изкуства?
Той се обърна по гръб.
— Предполагам, че бих се справил малко по-добре от това, което видя. Тя ме изненада. Но, всъщност, не умея да се бия. Вафа ще ме размаже. Ами ти?
— И аз съм така. Знаеш ли, ще ти се наложи да ни придружиш. Получила е заповед от Туийд да не те оставя сам тук. Нямаш избор.
— Зная. Допусках го от самото начало.
— Как ще постъпиш? Между впрочем, да махна ли ръката си?
— Не, моля те! Чудесна си! — Обърна се с лице към нея и започна да я гали по тялото. — Не желая да говорим повече на тази тема! Душата ме боли!
— Нека уточним някои неща. Искам да знам намеренията ти. Разполагаме с време до края на деня.
Мъжът се претърколи на гръб и сложи ръце под главата си. Лило продължаваше да разтрива нежно пениса му.
— Изясни ми защо питаш! — проговори най-накрая.
— Ако твърдо си решил да останеш, тя ще те убие. Можеш да измислиш нещо, за да я спреш и да опиташ да изпълниш плана си… Нищо повече от изброяване на възможностите! По дяволите! Всъщност се чудех дали да не поема риска заедно с теб! Може би ние двамата… Не че ти го предлагам. Само си мислех, че бихме могли да разискваме…
— Доверяваш ми се чак дотолкова? Дори не ме познаваш! Ако реша да остана, няма да загубя много. Може би даже ще запазя живота си. Но защо ти е на теб да се замесваш в заговор?
— Може би това би бил единствения шанс в живота ми да избягам. Знаеш ли поне нещичко за мен?
Обърна се пак към нея.
— Нищо конкретно. А и не бих желал. Не ме интересува какво си направила. Зная само, че си една от клонингите на Туийд. — Забеляза изненадата, изписана на лицето й. — Да-а, понаучил съм някои нещица за него и ако си развържа езика, бих могъл да го вкарам зад решетките. Прав е, че иска да се отърве от мен! — Въздъхна и полегна пак на гръб, този път далече от нея.
Сключи ръце зад главата си.
Лило помисли, че той сложи край на разговора, но не намери вътрешни сили да го подтикне да продължат да говорят. Можеха да споделят мисли и след това. Точно сега се възбуди сексуално. До нея лежеше красив мъж. Харесваше мириса и докосването до кожата му. Последва го в неговия край на леглото. Опря се на лакът и се наведе над него.
— Туийд колекционира клонинги от кол и въже! — възкликна Катей, като я галеше разсеяно по главата. — Държи повече от дузина на тайна база нейде из Космоса. Бедните! Принудени са да участвуват в комплота му за отхвърляне на господството на Нашествениците! — Изсмя се горчиво и я погледна. — Но ако ти членуваше в Партията на Свободните Земни жители, не би се страхувала от Вафа! Исках да кажа, че щеше да имаш основания да се боиш от нея, но уважението ти би взело връх.
Тя въздъхна и внимателно положи буза върху корема му. „Е, добре, желае да приказва в края на краищата!“ — помисли.
— Почувствувах на свой гръб проявлението на способностите й. Предполагам, че зная за някои от нейните слаби страни. В момента тя е объркана. Туийд не трябваше да я праща сама на тази мисия.
— Но ти я придружаваш! — възкликна учителят.
— Какво искаш да кажеш? Че съм от Свободните земляни?
— Нямам предвид това. Има основателна причина да пристигнеш чак дотук.
— Присъствието ми на Плутон се дължи на случайност. Пътувахме за Титан, когато бившият президент научи за радиограмата на офиучите, която е получил с твоя помощ…
— Не е съвсем така! Изпратих му съобщението преди три месеца! Няма значение кой какво ти е казал. Била си предопределена да дойдеш. Вероятно дори и пилотът не е знаел. Заповедта на Туийд е дошла точно навреме, за да можете да обърнете полета към Марс!