— И по-късно нямаше да представлява проблем да се прехвърлим на друга планета!
— Съвсем не! Излиза, че бившият президент желае да изпълним мисията съвместно. А Вафа е единствената негова лоялна агентка сред нас. Ако е преценил, че тя не би могла да се справи с двама ни, положително е пуснал някой по дирите ти още на космопорта.
— Не разбирам. Изглежда ми като разиграване на театър! Дали иска да направим нещо в действителност или неговата цел е да си станем антипатични до такава степен, че да се разкъсаме един друг със зъби и нокти?
— Замисълът му не е ясен. — Катей въздъхна. Хвана ръката й и нежно я придърпа нагоре до себе си. Тя се притисна до тялото му, сгушена в прегръдката му. — Правих пазарлъци с него в продължение на петнадесет години! Ще имам вземане-даване с негова милост още пет… Е, беше ми обещал нова самоличност. Вече се съмнявам, че някога ще я получа, но нали човек трябва да следва някаква цел в живота!
Сега наистина му се отщя да приказва. Привлече я и я прегърна. Свлече се надолу и зацелува гърдите й. Но Лило на свой ред го отблъсна, вдигна глава и се взря в очите му.
— Не разбрах какво ми каза!
— Е, добре. Вафа е жена-войник, но не става за генерал. Липсва й инициатива. В това се състои твоята скрита от теб задача — да взимаш бързи решения при трудна ситуация, която не търпи отлагане и е важна за Туийд. Нямам предвид някаква битка на живот и смърт или нещо, свързано с етиката на неговата партия. За тия неща той напълно се доверява на Вафа. Преценил те е отлично. Подразбрах някои неща за теб и ми е известно, че той те познава прекалено добре! Например, не се съмнява, че ти не би се съюзила с някого против него!
— Как узна? — изиска отговор тя.
Изчерви се и от гняв, и от срам. Тъкмо бе стигнала до извода, че съпротивата в настоящия момент би била безплодна и че трябваше да изчака за по-добър шанс, докато се върнеха пак на Плутон след изпълнението на мисията!
— Само по един начин! Възможностите ти за бягство ще се разкрият по-късно. Не може да не си го разбрала. В момента си затворничка, но повече на думи. Затова няма да извършиш глупост и да поставиш на карта независимостта си. Твоят стил е да разширяваш свободата си стъпка по стъпка, като търсиш различни възможности, които после да обединиш в едно окончателно успешно спасение! Правдоподобно е, макар и да не е доказано досега. В момента с голяма степен на вероятност може да се счита, че Вафа не е сама. Не е необходимо Туийд да я успокоява, че и още някой те наблюдава. Разчита, че ти ще се досетиш и няма да правиш опити да се измъкнеш.
„Положението наистина прилича на примамливата ситуация, която се е открила пред моя първи клонинг Лило 2! Доверчивостта й се е оказала фатална!“ — разсъди Лило. Спомни си за своето твърдо решение да се съмнява във възможностите за лесно бягство и да търси необичайни способи за постигане на свобода.
— Какво ще стане, ако пратя по дяволите всички съображения на здравия разум? Ако сега се съюзим и пречукаме Вафа, следва ли че нашето решение е неразумно? Но само при положение, че не сме подложени на някоя от безкрайните проверки и в действителност не е пристигнало никакво съобщение от офиучите!
— Наистина има, но аз се радвам, задето ти не пропусна и тази теоретическа вероятност. Довери ми се прекалено бързо, но е за твое добро, ще знаеш!
Облиза пак с език зърната й и този път тя не протестира. Погали го по гърба и бавно притвори очи. Последният й схванат от междузвездния полет мускул се отпусна от топлината, която започна да извира от дълбините на тялото й. Усети възбуда, която премина нежно като поток от главата до петите й.
— И все пак не отговори на въпроса ми!
— От разстояние Туийд не може да предвиди добре. Вероятно е най-добрият ти шанс да се разкрие точно сега. Той не е застрахован от твои действия, извършени нарочно без никаква логика.
— В такъв случай защо рискува с мен?
— Защото ме познава също прекалено добре! — Катей въздъхна. — Ако не желая да придружа Вафа, ти би могла да се присъединиш към мен. Само че аз ще се подчиня на волята й, защото още ми се живее. Предпочитам да напусна учениците си, да забравя самоуважението или това, което е останало от него… Сега, след като ти разкрих душата си и изложих на показ своя срам, би ли си затворила устата и разтворила краката! — Завърши небрежно и с полуусмивка, но когато навлезе в нея, прояви бруталност, решен да излее своя изблик от чувства.
Лило се предаде и му позволи да установи темпото макар и на първо време. За нейна най-голяма изненада, тялото й отговори с готовност и веднага се приспособи. Отчасти чувствуваше необходимост, от друга страна го съжаляваше. Едва ли му бе приятно да признае за компромисите, които трябваше да направи, с цел да удължи живота си. От трета страна усети нещо неуловимо — може би зараждането на емоция, която някой ден щеше да преобрази елементарния, здравословен полов акт в действена любов!