Не считах, че в днешно време човек можеше да стане толкова богат, че да не се съобразява с цените. Ако твоето правило бе: „Нищо не е скъпо, щом може да се купи с пари!“ или нямаше да забогатееш, или щеше да се разориш! Туийд бе приказно богат, но се заинтересува от моя начин за спестяване на пари! Не го обвинявам. Някои от цените, които му цитирахме, биха стигнали на управата на голям град за цялостната му поддръжка в продължение на година!
Хич не ме бе грижа за парите на бившия президент. За мен по-важна бе леснината, с която клиент можеше да си купи космически кораб направо по телефона. Но за да наемеш космолет за чартърен полет, бе необходимо да търсиш и се пазариш пряко с ловци на черни дупки, тъй като нямаше агенции, които извършваха този вид услуга. А и едва ли някой би наел летателен апарат с подобни размери.
Стана ясно, че Вафа нямаше да се справи, поне не сама. Това означаваше, че се налагаше аз да поизляза навън, да се поразшетам насам-натам и да установя координатите си. Ако ми паднеше сгоден случай… Кой знае?
След две седмици не я бяхме докарали доникъде. Ден след ден Вафа и Катей ставаха в ранни зори. Завръщаха се, когато светнеха светлосините неонови лампи, и се строполяваха в леглата.
Туийд започна да проявява нетърпение. Спомена и за край на неуспешната мисия. Пристигнаха нареждания, ако не успееха да ангажират чартърен полет до две седмици, да закупят някакъв летателен апарат. Но дотогава щяха да изгубят два месеца!
Лило също се чувствуваше неудовлетворена, но по други причини. Тревожеше се от мисълта, че ако се наложеше да купят космолет, трябваше да наемат и пилот. На Плутон имаше мнозина с тази професия, но щеше да бъде трудно да уговорят някого да се съгласи по същите причини, поради които не можеха да наемат кораб. Вафа плашеше хората и ги отблъскваше от себе си!
Ловците на черни дупки бяха чудато племе. В много отношения действуваха не по-малко странно от съешена двойка човек-симбионт. И наистина, трябваше да притежават особен характер, за да се запечатат в едноместен космолет и да се отправят в полет, който би могъл да продължи от двадесет до четиридесет години! Обичайно космонавтите разполагаха с не повече от петдесет кубически метра жизнено пространство. Крайната точка на пътуването можеше да се окаже отдалечена на половин светлинна година от Слънцето. Човешко същество, издържало на подобна дива самота, се преобразяваше напълно.
— Повечето не обичат хората, даже преди да са се отправили на първото си пътешествие — обясни учителят. — Когато се върнат, оказва се, че не са виждали човешки лик в продължение на поне две десетилетия. Обичайно считат, че не са загубили чак толкова много!
Един ден Вафа и Катей се завърнаха след претърсване на игралните заведения около космопорта. Понижиха температурата в стаята по предложение на Лило. Бе уютно да се сгушат край камината със скрит в нея електрически нагревател. Тримата намазаха гениталиите си с халюцинодизиачен крем и смръкнаха отпускащ мускулите прашец. Обвиха телата си със светещо с различни цветове масло. Лило избра лилаво, Катей — перленобяло, а Вафа — яркочервено. Прекараха повече от час, като се плъзгаха със забавени движения и добро настроение. Легнаха по лице.
Лило застана в средата. Чувствуваше се прекрасно. Усещаше как по тялото й се разливаше тонизиращо спокойствие, както например след изнурително десеткилометрово бягане, само че без болката и изтощението. Искаше да предразположи Вафа, след което да предложи следващата своя инициатива. Може би успя. Полегна с пазачката, ала тя прие изживяването съвсем небрежно. Може би през живота си не бе привличала интимен партньор и вероятно бе стигнала до извода, че секса не трябваше да се надценява. Въпреки че през тази нощ сигурно бе изживяла полягането като извор на чувствено удоволствие, а не само като преследване на оргазъм!
Внезапно Вафа даде израз на своите мисли за служебните си задължения.
— Е, наистина не ги разбирам!
— Така е, защото досега не си срещала себеподобни, които да мразят хората не по-малко от теб! — отвърна дръзко Лило.
Надяваше се пазачката да не го възприеме като обида, тъй като никога не се бе преструвала за обратното.
— Като че си права! — жената-войник опита да се усмихне, но устните й нямаха опит и не знаеха как.
Затворничката се привдигна на лакът, главата й натежа. През целия ден бе се тъпкала с психотропни напитки, цигари и прахове. Обърна лице към слабо флуоресциращото привидение. Къси огнени езичета играеха върху голия гръб на Вафа. Лило ги събра, събра с пръсти и ги втри в гъвкавите й гръбначни мускули. Вафа изстена доволно и се изви чувствено като дъга.