Ако агресивният донжуан се мяркаше още пред очите й, Лило трудно щеше да се сдържи да не го целуне от благодарност! До тоя момент ловецът на черни дупки бе пренебрегвал всичките й опити да го заговори, тъй като потъваше във все по-мрачно настроение.
— Ще прекратиш ли, преди щастието да те е напуснало?
— Не зная. Ти си щастливката, не мислиш ли?
— Смятам, че нямаме голям избор. Идва Исус Христос!
И наистина! Яви се окървавена, гола фигура с брада и трънен венец на челото, която трябваше да пропъди сарафите от храма, преди да бъде съграден наново.
— „Свети Петър“ ще се пържи в преизподнята в продължение на час, чада мои! — извика гръмовно новодошлият. — Не напускайте! Само освободете игралната зала, докато ангелите небесни почистят. Преместете се нагоре по стълбите в библиотеката на папа Агнис, където сервират разхладителни напитки. Върнете се пак с пълни джобове! — Дръпна шалтер на стената и обстановката коренно се промени.
Половината от редовните клиенти напуснаха веднага като по команда. Изчезна и част от холографската катедрала. Белнаха ниски тавани с обикновени, голи лампи. Роботи-чистачи забръмчаха между редовете и пибипкаха ядно, когато срещнеха по пътя си крак или мудно придвижващ се посетител.
— Какво ще кажеш? — попита Лило. — Омръзна ли ти все да изпразват кесията ти?
Той се разсмя.
— Може би се нуждая от смяна на обстановката! Ти ми донесе късмет, затова съм на твое разположение!
— Е, добре. Май една съвместна баня ще ни се отрази не зле. От колко време протъркваш столовете на това заведение, между впрочем?
Знаеше, че той бе проседял в казиното тридесет и седем часа. От време на време Вафа и Катей я отменяха и го следяха, без да се набиват в очи. Известно й бе също, че се казваше Куинс, но и това премълча. Бе ловец на черни дупки, при това — не много ексцентричен, което стана причина за проявения от нея интерес.
Откакто Вафа й даде малко повече свобода, Лило беше работила усърдно в продължение на цяла седмица. Пазачката й бе разрешила да действува самостоятелно, тъй като се доверяваше по-малко на Катей. Но взе решението трудно, а и още се потеше и колебаеше.
Задачата не бе никак лека. Куинс представляваше най-добрият избор за момента. Проблемът бе, че ловците на черни дупки, които притежаваха космически кораб, не проявяваха ни най-малък интерес да го заемат за чартърен полет. „Ловецът на дупки лови дупки!“ Навсякъде посрещаха Лило с този професионален каламбур и неприкрито презрение. Малцината ловци, които се намираха на Плутон, само изчакваха да бъде извършен последния технически преглед на корабите им, преди да отлетят, и нямаха намерение да спират на космическата станция на „Старлайн“, осъществяваща горещата връзка с Офиучи.
Куинс бе замесен от малко по-друго тесто. Вафа го бе открила с големи усилия. Бе събрала за него информация, че бил направил три ловни експедиции с обща продължителност тридесет години. Късметът му бил проработил още първия път и той станал богат. Парите му стигнали да финансира още две неуспешни експедиции. Когато ловец на черни дупки се завърнеше с празни ръце, обикновено попадаше в съда заради неплатени дългове и имуществото му биваше разпродадено. Но Куинс все още притежаваше кораба. Бяха му останали малко пари, които, обаче, не бяха достатъчни, за да си купи оборудване за четвърто сафари. Не бе успял да намери спонсори, тъй като хората извън тоя бранш изпитваха в голяма степен суеверие и се въздържаха да подкрепят човек, загубил два пъти поред. Ето защо той бе опитвал да спечели на хазарт в продължение на цяла година.
Катедралата „Свети Петър“ се намираше на осемнадесетото подземно ниво в увеселителния комплекс под космопорта. Двамата взеха асансьор и се качиха на булеварда. Скоро намериха обществена баня. Съблякоха се и се потопиха в басейна. Лило заплува по гръб и заслуша търпеливо оплакванията му от лошия късмет. От време на време му отговаряше съчувствено. Неусетно пренесе темата върху собствената си персона. Бе по-лесно да го увлече в разговор в сравнение с всички останали ловци, които бе срещнала, най-вероятно защото той се намираше на твърда земя от доста време.
Преместиха се в сауната и замълчаха. Телата им завряха в горещата пара. След това се гмурнаха в ледена вода и се отпуснаха лениво в плитък басейн с топла минерална вода. Лило търкаше гърба му и внезапно заговори за пътуването.
— Как така заникъде? — учуди се той. — Какъв смисъл има? — Не бе пропуснал да забележи пачката твърда лунна валута, която тя бе изпуснала уж небрежно, докато се излягаше подпряна на лакът до него.
Затворничката бе опитала да създаде у него впечатлението, че бе „богата туристка, пристигнала от Луната“.