— Нямам определена цел. Търся само забавлението. После ще се похваля на всичките си приятелки колко надалече съм отишла в Космоса! Всички са летели до Плутон!
— Колко далеч имаш предвид?
— О-о, не зная! Мога да помисля за това по-късно! — Приседна на брега на басейна, докато той насапунисваше краката й. — Но ти като че не си много заинтересован?
Мъжът не отговори нищо. Тя не пожела да настоява. Ловецът изглеждаше зает със собствените си мисли и затова те се разходиха мълчаливо из миниатюрна тропическа градина с много фонтани и водоскоци, които отмиха сапуна от телата им. Спряха на дървен мост и се надвесиха над перилата. Зад пръските на водопада се мержелееше друга самотна двойка. Тя го прегърна през кръста и го погали, докато съзерцаваха, но той не реагира. Придвижиха се през коридор, обдухван от вентилатори с горещ въздух и накрая бяха посипани с козметичен прах. Лило си купи четка от автомат-продавач и седна на възглавница, за да среше козината на краката си.
— Колко си готова да платиш за исканото пътешествие? — дойде неочаквано въпрос.
— О, господи! Не зная! А колко мислиш би струвало? — Той започна да мисли и мълчаливата пауза се разтегна. Реши да го подтикне. — Предполагам, че цената би включила разходите плюс някакво възнаграждение.
Облегнаха се на дълга маса редом с още доста хора и се подложиха на облъчване с кварцова лампа. Отстрани приличаха на розови и кафяви ивици бекон, наредени върху скара. След десет минути се обърнаха по гръб.
— Все още не ми каза докъде искаш да отидеш?
— Какво ще кажеш за горещата връзка с Офиучи?
Тя сякаш чу как стотици колелца се завъртяха в главата му като на изчислителна машинка, оценявайки разходите и времето. Лило вече знаеше с големи подробности каква бе сумата в зависимост от постиганото ускорение и големината на даден кораб.
— Наистина ми се иска да отида там и да послушам! Представи си: хора, отдалечени на хиляди светлинни години говорят лично на мен!
— Разстоянието е седемнадесет светлинни години! — отвърна нехайно ловецът. — И ти не можеш… — Промени бързо мнението си. — Вероятно би се наслаждавала! — заключи.
Изплакнаха се още веднъж под душ, обдухаха телата си до сухо и се напръскаха с прах. Пропуснаха масажа, облякоха се и излязоха на булеварда. Изглежда, Куинс още обмисляше крайното си решение, затова Лило не го обезпокои с излишни въпроси. Както бе унесен, насочи го към едно фоайе и поръча напитки за двамата. Намериха уединено сепаре със затъмнени светлини. Генетичката погледна нервно фосфоресциращите цифри на хронометъра, вграден в ръкава на роклята й. Закъсняваше! Вафа я следеше през първите два дни на относителна свобода. Затова възнамеряваше да бъде точна на уговорената с пазачката среща. Скоро Вафа щеше да започне да я търси и не бе ясно как щеше да постъпи, щом намереше Лило. Най-малкото можеше да връхлети и да развали сделката, затова тя реши да прояви настойчивост.
— О-кей! Ще платя всичките ти разходи плюс… да речем… — Назова сума, достатъчна за закупуване една втора от оборудването и горивото за предстоящата ловна експедиция.
Куинс се изкуси. Рефлекторно назова по-висока сума. Бе половината от тази, която Лило бе упълномощена да договори.
— Съгласна съм! Сделката е сключена! — Жената протегна ръка.
Той я стисна и тя почувствува облекчение. Вафа едва ли щеше да й се скара заради закъснението!
— Ще ти донеса парите, веднага щом ги преведат от банковата ми сметка на Луната. Подир туй ще чакам да ми се обадиш, че си готов за полета. — Замълча за миг и небрежно вметна: — О, за малко щях да забравя! Ще ме придружат моите съпруг и съпруга. Ако трябва, преизчисли теглото на ракетата или там, каквото е нужно!
— Трима ли сте!
Не бе въпрос. Сякаш й каза, че сделката нямаше да стане!
— Къде беше! — Вафа си отдъхна, но остана ядосана.
Прикри чувствата си добре. Беше чакала повече от половин час в края на парка „Сентрал“ на уговореното място. Тъкмо размишляваше колко минути закъснение трябваше да счете за опит за бягство. Сграби генетичката за ръката и едва не й счупи китката. Придърпа я навътре в парка. Взеха въжен лифт и се изкачиха на височина триста метра на едно високо дърво. Лило искаше да пие още, но вместо да се отбият в местното заведение, агентката на Туийд я изведе на широк, плосък клон. Скоро се скриха от погледите на случайните минувачи сред гъст листак и висящи лози.
— Не ми харесва гледката! — извика Лило, изтръпнала от опасната висина.
— Така трябва! Политаш право надолу, ако не ми дадеш приемливо обяснение защо закъсня! Предупредих те, че няма да допусна…