— Стига! Можеш да ме хвърлиш долу, ако решиш, но няма да допусна да ме заплашваш повече! По дяволите! Направих най-доброто, което можах, и затова искам да се отнасяш с мен като с човешко същество! — Замълча, за да провери ефекта от думите си.
Вафа бавно разхлаби хвата си. Изглежда й костваше неимоверни усилия.
— Благодаря ти! — продължи. — Все още е валидна сделката, която сключихме. Имам предвид обещанието, което ти дадох, преди да стъпим на плутонианска земя. Трябва да ми вярваш. Ако не ми доверяваш, какъв е смисълът да се споразумяваме?
— Не зная доколко мога да ти имам доверие. Инстинктът ми подсказва, че си неблагонадеждна!
— Вътрешното ти чувство не те е излъгало! — Сви рамене. — Но сега не е времето да му се поддаваш. Предполагам, че ще си поиграем на криеница по-късно! Вече реших, че ще дойда с теб на станцията на „Старлайн Инкорпорейтид“!
— Означава ли, че ти…
— Почакай, не съм свършила! — Лило дишаше тежко.
В душата й се надигна желание да смаже Вафа, но физически не бе в състояние да й устои. Затова реши да използува думи вместо оръжие. Малко й просветна. Току-що спечели първия си словесен двубой! Бе отвърнала дръзко и пожъна успех!
— Влудяваш ме, ще знаеш! Не си схождаме по характер, а непрекъснато си правим компания. Когато ти обещах да не бягам, откровено казано, не знаех дали щях да спазя обещанието си. Но сега се убеждавам в ценността на постъпката си — в случай че и ти удържиш на думата си!
Вафа се измъчи. Ритуалът с пролятата кръв вероятно означаваше много за нея и тя се чувствуваше неловко да се съмнява в „кръвна сестра“.
— Как да ти хвана вяра? Поставям се на твое място и се убеждавам, че не бих мечтала за друго, освен за бягство!
— Не мисля за това, въпреки че никога не е далеч от вниманието ми! Ще ти посоча две причини, поради които няма да побягна. Ако не успея да те успокоя, по-добре ме бутни от високото! Първо приемам, че ти не си единствената, която Туийд е пратил по петите ми тук, на Плутон! Най-вероятно още поне двама-трима ни следят навсякъде. Дори ако това не е така, той разчита, че аз ще приема, че е постъпил именно по този начин. И двете възможности са вероятни, първата — май малко повече. Това означава, че ако избягам, шансът ми да оцелея е петдесет на петдесет. Ако вземем предвид и твоите усилия да ме върнеш, вероятността да успея намалява значително.
— А втората причина каква е?
— Не зная дали ще го счетеш за истина по-нататък, затова обмисли добре, което ти изтъкнах дотук. От друга страна съм разтревожена, не ми харесва тона на съобщението от Офиучи. Трябва да се намеси някой по-опитен в декодирането и най-добре е това да съм аз. Затова искам да получа оригиналната приета радиограма и да я дешифрирам лично!
За момент Вафа сведе поглед в дълбок размисъл и по обичай потърка голото си теме. Кимна и седна с кръстосани крака върху клона.
— Добре… Извинявай! Дадох дума, затова отсега нататък ще ти доверявам. Но при уговорените условия, не забравяй! Ако ме предадеш, ще те преследвам и убия, независимо колко дълго ще продължи!
— Точно за туй те помолих! — Лило седна до нея и се опъна с ръце, сключени зад главата.
— Потръгна ли ти с ловеца на черни дупки?
— Забрави го! Няма да свърши услугата!
— Какво-о?
— Закъснях, защото го поставих натясно. Разговаряхме за условията.
— Тогава какъв е проблемът?
— Ти! О, не лично, а вие двамата с Катей. Категорично отказа да качи повече от един пасажер. Никой от нас тримата не може да тръгне сам по обясними причини, поради което сделката пропадна!
— Но защо? Проверих всичко за него! Корабът му би поел четирима на такова разстояние.
— Зная. — Лило въздъхна. — Опитай да вникнеш в странния характер на ловците. Не обичат хората! За него бе истинско мъчение да разговаря с мен, даже насаме! Като му споменах за три пътника, загуби и ума, и дума!
— Опасявам се, че не разбирам!
И Лило не бе съвсем наясно, но опита пак.
— Постави се на негово място! Прекарал е по-голямата част от живота си в своя космически кораб, който е станал едва ли не част от тялото му. На Плутон бавно полудява и той го усеща. Иска да полети. Но от друга страна да сподели своя космолет с другиго го отвращава подобно… — Зажестикулира безпомощно. — …все едно да ползува чужда четка за зъби… Измисли своя, по-силна метафора. Няма да се съгласи за нищо на света!
— Следователно се озовахме там, където започнахме!
Лило сви устни, обърна глава към нея и засия.
— Не-е! Поради чиста случайност! Наех го за експерт-консултант. Дадох му солидна сума, която да заложи на хазарт. След това му зададох най-важните въпроси: „Познава ли някого, който би могъл да ни свърши работа по-бързо, отколкото ако си купим свой космически кораб? Безнадеждно ли е нашето търсене? Дали всеки ловец би реагирал подобно на него?“.