— Продължавай! Какво ти отговори?
— Назова ми едно име. Не ми обеща нищо, разбираемо защо. Само тя би приела да го направи. Съвсем изперкала е, дори по стандартите на ловците на черни дупки. И след два часа ще отида да я посетя със следващата совалка.
— Но защо не започна с тази вест… Не, няма значение! Предполагам, че аз не бих могла да отида!
— Точно така! Няма смисъл да я подплашваме, като нашето трио се яви в пълен състав. Нужно е да проявим малко хитрост!
— Значи, очевидно, ще идеш ти!
Лило обърна глава и я погледна в очите, за да провери дали Вафа не се шегуваше. Щеше да й бъде за пръв път в живота. Но лицето й бе като издялано от камък, както винаги.
— Как се казва?
— Джавлин!
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Необикновената Джавлин живееше в своя космолет на име „Кейворайт“, понастоящем на стоянка в космодрума на Плутон близо до площадката за излитане, а не нейде из широката равнина във Флорида, където се приземяваха космическите совалки. Лило потегли със скутер. На екрана на радара веднага пролича, че областта бе пренаселена, въпреки огромната площ, която заемаше. Работеха хиляди фабрики, електроцентрали, радиолокатори и ферми. Тук бе съсредоточена цялата тежка индустрия и по-голямата част от земеделието на Плутон. Генетичката предаде с облекчение управлението на бордовия компютър.
Скутерът се скачи със шлюза на „Кейворайт“. Лило се удиви от размерите на летателния апарат. Изкачи се по стъпенките към отворения люк и влезе. Изпита смущение. Космическите кораби на ловците на черни дупки обикновено се състояха главно от ракетен двигател и резервоар за гориво. „Кейворайт“ не се различаваше много от предварителните й понятия за летателен апарат от този клас, но все пак…
Бе доста по-голям. Системата за поддържане на жизнените функции, отстрани на масивния горивен резервоар, бе с аеродинамична форма поради непонятни причини и се издаваше напред като зърно на женска гръд. Лъщеше като златна поради месинговия си обков. Силуетът на цялата конструкция противоречеше на представите на Лило относно кораб за далечния Космос. Вместо безразборно свързани съставни части видя корпус, приличен на куршум с тъп, покрит с остъклена материя нос и леко заострен в другия край. Около външната обшивка на равни разстояния бяха разположени четири неголеми перки. От едната страна в права линия се виждаха кръгли илюминатори.
На пръв поглед люкът също бе обикновен, но направата му се отличаваше с пиринчени уплътнителни пръстени, затегнати посредством винтове със спирална резба. Лило отвори вътрешната врата и разхерметизира скафандъра си.
Озова се в малко помещение, три пъти по-голямо от самия шлюз. Двете стени отпред бяха облицовани с червен килим, а останалите четири — с махагонова ламперия. Дълбоко кожено кресло и гравирана масичка от ебонит бяха прикрепени с винтове малко на калкан. Върху масата бяха поставени лампи в стил „Тифани“, кристални полилеи и няколко списания. Прегледа ги, най-близката дата бе отпреди двеста години!
Стаята имаше един-единствен вход, но нямаше изход! На стената, противоположна на шлюза, зееше кръгъл отвор, широк, колкото Лило да пъхне главата си. Не че възнамеряваше. Седна в креслото, правейки по този начин стената временен „под“, и вдигна поглед към другия стол на „тавана“. Беше й все едно дали бе направила вярно своя избор.
Огледа се. Отсреща синееше плосък телевизионен екран на сканиращо електронно оръдие. Джавлин явно сама бе произвела кинескопа, други подобни едва ли съществуваха извън музеите! Мониторът засвети. Появи се живият образ на жена. Бе привлекателна и повече зряла, отколкото модерна. Лило рядко виждаше някоя, която поддържаше външния си вид на възраст над двадесет и пет. Джавлин изглеждаше в средата на своите тридесет години. Картината предаваше само лицето й и посетителката малко се разочарова.
— Значи искаш да наемеш моя космически кораб! — отвори уста домакинята. — Молбата ти ме изненада, признавам! Вероятно съм единствената измежду ловците на черни дупки, която би проявила някакъв интерес. Но засега не съм заинтригувана достатъчно, за да сключим сделка. Нека чуя условията ти, надявам се да са достатъчно атрактивни!
Лило беше се настроила за дълъг разговор с много заобикалки. Това бе в стила на ловците на черни дупки. Краткото предисловие я извади от равновесие.