— Ъ-ъ, мога ли да ви задам един въпрос? От предварителния разговор разбрах, че пожелахте да дойда тук, за да говорим лице в лице. Но ми се струва, че дори не мога да вляза в кораба ви!
— В момента разговаряме точно по този начин! Досега не съм си дала труда да инсталирам видеопредавателна уредба. Трябваше да дойдеш до тук, за да те видя. А сега, къде възнамеряваш да летиш? Ще ти издам един ефикасен подход към мен: карай направо! Не започвай с последното най-напред, изложи ми съвсем точно какво желаеш!
— Добре… Аз… тоест аз, жена ми и… Чакайте да започна отново! — Лило се изпоти.
Получи неприятното усещане, че Джавлин знаеше нещо компрометиращо за нея и затова я попита за истината. Може би Куинс беше й се обадил предварително и си бе развързал езика повечко.
— Аз и още двамина желаем да отлетим до горещата връзка!
— Къде по-точно? Имаш предвид предавателя на… звездата Офиучи 70? Би било доста дълго пътешествие! Предполагам, обаче, че искате да достигнете до точка в областта на най-голяма сила на приемания сигнал, пронизващ Слънчевата система!
— Точно така! Можеш ли да ни закараш?
— Несъмнено! А защо искате да отидете там?
— Не мога да ви кажа, съжалявам! Просто не е възможно!
— Няма значение! Човек трябва да остава верен на своите малки тайни! — Доби замислено изражение.
Лило се разтревожи. Усети, че пред нея стоеше умна, хитра личност, може би на преклонна възраст. Нямаше как да отгадае. Винаги получаваше странно усещане, когато се случеше в близост до човек, надхвърлил триста години.
— Откъде си?
— От Луната.
— Как се казват другите двама, които ще дойдат с теб?
— Катей и Вафа. А вие на колко години сте? — Въпросът й се изплъзна неволно.
— Дали да ти отговоря? — Лицето на телевизионния екран се усмихна. — Достатъчно възрастна съм, за да представлявам липсващото звено в твоето родословно дърво! Родена съм през 1979 година по стария стил. Тогава се казвах Мари Лайза Бейли. Стъпих първа на Марс, ако това те интересува! В историята на човечеството не съм оставила други значими следи.
Лило не бе сигурна дали жената лъжеше. И преди бе попадала на екстравагантни твърдения относно възрастта, но обичайно не им даваше вяра. Доколкото й бе известно, вече не съществуваха хора, родени на Земята. Нашествието бе станало преди пет и половина столетия, когато науката биология била в своя зачатък. И все пак…
— Това означава…
— … че съм най-старата сред човешката раса! Но за този факт си дръж езика зад зъбите! Не желая да стана обект на внимание от страна на масмедиите. Между впрочем, реших, че ще кача на борда и теб, и твоите спътници. За колко време ще се приготвите?
— Ъх, чакай да видя! Не мога да мисля толкова бързо! — Не трябваше да издава това пред ловец на черни дупки!
— Добре, ще ти помогна! За мястото, където отиваме, не се нуждаете от снимки или паспорти. Позволявам на всекиго от вас да вземе със себе си не повече от тридесет килограма багаж. Кога ще бъдете готови да тръгнете?
— Какво ще кажеш за утре? А ти не трябва ли…
— В такъв случай излитаме след осемдесет и четири хиляди стандартни секунди. Носете в наличност бордови пропуски. Ще си готвите и чистите сами. Сега те напускам. Трябва да извърша някои структурни промени из кораба, за да можете вие, хората, да се придвижвате свободно във вътрешността. Ще изкъртя някои стени, ще издигна други и така нататък. Донеси шампанско, за да отпразнуваме сделката!
Екранът угасна.
— Не зная защо Джавлин отстъпи толкова бързо! — възкликна затворничката. — Престани да ме тормозиш с този въпрос! Попитай лично нея!
Тримата наближаваха огромното туловище на „Кейворайт“ с голям скутер. Всеки носеше скафандър и неголям куфар с лични вещи.
През целия ден Лило преповтори многократно пред Вафа разговора си с необичайната жена-ловец. Даде отзиви, че Джавлин бе само ексцентрична и че вероятно причината да ги вземе на борда бяха само съображения за нейно собствено забавление.
Но вътрешно я спохождаха тревожни мимолетни мисли, които не можеше да определи. На първо място също се питаше защо ексцентричката беше се съгласила. Все повече се убеждаваше, че решаващо се оказа споменаването, че бе жителка на Луната и че щеше да пътува заедно с Вафа. Безизразното лице на жената-ловец трепна, когато чу името на пазачката!
След това разговаряха за горещата връзка. Джавлин попита за точните координати на местозначението им. Защо? Може би прояви особено чувство за хумор, щом предположи, че пътуването можеше да има за цел звездата Офиучи 70? Хората бяха навлизали в Космоса на разстояние не по-голямо от половин светлинна година. Галактиката Офиучи отстоеше на седемнадесет светлинни години. На това място домакинята като че замълча и чак тогава изговори името на звездата!