Престъпленията са деяния с най-висока степен на обществена опасност. Това са: палеж, взривяване, притежание на ядрени материали, разпространяване на острозаразни болести, видоизменение на човешката ДНК. Извършените действия застрашават цялата човешка раса или голяма част от нея и се считат за «Престъпления против човечеството». Осъденият бива лишен от правото на живот. Държавата се задължава да търси и разрушава всички плодове на творческа дейност и образци от тъканите на екзекутирания. Генотипът на престъпника се прави обществено достояние и се обявява извън закона. В случай че бъде открит, се умъртвява толкова пъти, колкото е необходимо…“
(За повече информация се обърнете към съпътствуващата книга „С престъпление не можете да прогресирате“. При устна заявка доставяме комикси и магнетофонни записи на същата тематика.)
Вафа ме измъкна от килията. Направляваше ме с бутане през празните коридори. Изкачвахме се с асансьор. Бях повече от любопитна да разбера как възнамеряваха да ме измъкнат оттук. Бих могла да напиша цяла дисертация на тема „Бягства“. Мислите как да се спася бяха ми отнели почти цялото време през последната година. Най-добрите варианти включваха подкуп или външна помощ. Но нямах средства, а и към никого от свободния свят не можех да се обърна. Всички останали възможности биха се сторили невъзможни дори за граф Монте Кристо, ако се озовеше в Института! Килията ми се намираше на три километра под повърхността. Дори по-лошо — най-близката метростанция отстоеше на поне петдесетина километра. Можех да се измъкна, само ако вървях по железопътната линия в космически вакуум. Очевидно, беше ми необходим скафандър. Съвсем естествено, скафандрите бяха под усилен специален надзор като предохранителна мярка.
Докато вървяхме, внезапно се сетих с какво се занимаваше Туийд през последната година от държавната си служба. Бе назначен на длъжността „Комисар на изправителните домове“.
Асансьорът спря и Вафа посочи с жест на Лило да излезе. Тя не бе изминала и десет крачки, когато той я сграбчи за ръката и мълчаливо я насочи към един вход. Поеха по тесен, зле осветен коридор. Пазачът се държеше спокойно. Очевидно, Туийд разполагаше с немалко доверени хора в Института. Генетичката остана с впечатлението, че бягството й щеше да протече леко.
Главата й се изпразни от мисъл, когато спряха пред врата с надпис „Авариен въздушен шлюз“. Влязоха вътре и тя мимоходом си отбеляза, че в малката камера липсваха скафандри. Вгледа се изпитателно в червените букви над люка. Отвъд бе космически вакуум!
— Почакай малко! — извика рязко. — Какво ще правим?
— Нямаше как да внесем несанкционирано скафандър в Института. В тази секция не разполагаме със свои хора.
— Да, но…
— Датчикът на този шлюз е изключен и компютърът не ще усети, че вратата е била отваряна. Сложи си това! — Подаде й чифт дебели ботуши.
— Не мога!
— Длъжна си!
— Наистина не съм способна! Опитваш се да ме убиеш! Не трябваше да ви се доверявам! Искам да се върна! — Паникьоса се.
Като всички жители на Луната Лило се страхуваше най-много от безвъздушното космическо пространство. С този невидим враг се бореха още от деня на своето раждане. Бе нещо като пъкъла във възприятията на древните земни хора. Прилоша й.
— Обуй се! — настоя съвсем логично Вафа. — Необходимо е да си предпазиш краката!
— Какво… трябва да направя?
— Ако бързаш, ще престоиш в открития Космос не повече от пет секунди. На по-малко от два метра край вратата ще мине всъдеход.
— Кое време на деня е?
— Шлюзът попада в сянката.
Тревогата й достигна връхна точка.
— Не! Не е възможно да се справя!
— Ако се наложи, ще те ударя, за да загубиш съзнание, но така ще те пренеса за много повече време!
Жената прочете в очите му, че не се шегуваше. Мъжът се усмихна леко, когато забеляза преценката й, че бе твърде слаба, за да се пребори с него. И така, за нея остана само една възможност — шлюза! Лило нахлузи ботушите и се обърна с лице към изхода. Вафа освободи ключалките. Вратата остана затворена, тъй като върху нея въздухът оказваше налягане четиринадесет тона.
— Кога да тръгна? — попита тя.
— Всъдеходът не бива да спира. Вниманието на пазача в кабината ще бъде отвлечено в нужния момент, тъй като не е доверен човек. Машината ще пристигне след една минута и ще остане в твоя обсег не повече от десет секунди. — Вдигна поглед от часовника си и се усмихна. — Ако всичко върви по плана…