Приемната бе коренно променена в сравнение с първото й посещение. Стената срещу шлюза бе разрушена и нямаше столове, завинтени за стените. Помещението бе натъпкано с антични мебели. Бяха толкова много и нагъсто, че тримата не знаеха как да се промъкнат.
От другия край се появи Джавлин. Гостите я видяха за първи път, но не цялата, защото бъркотията от вещи препречваше погледите им.
— Здравейте, вие там! — извика домакинята и погледна през пролука измежду мебелировката. — Преди да се настаните, ми помогнете да натоваря тия вехтории на вашия скутер. Така ще освободим допълнително място за вас. — След това за време, по-кратко от едно мигване на окото, тя се озова непосредствено до тях!
— Свещена майчице Земьо! Недей да правиш същото втори път! — извика Вафа.
Изглеждаше втрещена. Лило също се замая. Бе свръхестествено и не за вярване начинът, по който домакинята се промъкна през непроходимия на пръв поглед лабиринт.
Тялото на Джавлин представляваше двуметров цилиндър, изтънен в двата върха и издуващ се плавно към средата. Всеки край завършваше с две ръце. Имаше четири сгъвки — по една за нейните коляно, таз, рамо и лакът. Главата й „израстваше“ от „раменната част“ под лек ъгъл. Кестенявата й коса бе подстригана късо. Дрехата й приличаше на тръба, ръката и ръката-крак оставаха голи.
Така изглеждаше Джавлин, ако се протегнеше. Прибереше ли ръката до тялото си, обаче, наподобяваше сгъваем нож.
Жената не просто беше се отървала от дясната си ръка и левия си крак. Лишаването от два крайника, обикновено — нозете, бе обичайна практика всред астронавтите. Бе положила усилия да изглежда „стройна“. Костите на гръдния й кош, дясното рамо и левия хълбок бяха заменени с гъвкави пластмасови структури. Освен това бе премахнала левия си бъбрек, десния дял на белия си дроб и по-голямата част от червата. Лакътят и коляното й бяха снабдени с допълнителни ябълковидни стави.
В резултат бе станала пластична като змия! Остатъкът от тялото й можеше да се провре през дупка с диаметър двадесет сантиметра!
— Какво по-точно? — попита невинно Джавлин.
— …!!! Това! Не обичам да ме приближават толкова бързо!
— Ще го имам предвид! А сега бихте ли ми помогнали?
Преместиха мебелите й в скутера. И тримата можеха да работят по-бързо, но се заплесваха по необичайните й движения. С едната ръка тя сграбчваше дръжката отстрани на люка, протягаше ръката-крак и се хващаше за мебелите, дърпаше се и се извиваше като змиорка през отвора.
— Оттук, моля! — покани ги, след като свършиха.
Последваха я тромаво поради безтегловността. Минаха през дълъг коридор, в който две стени бяха с килими, а другите две — с дъбова ламперия и месингови парапети.
— Там, отзад, са съоръженията за поддържане на живота. — Посочи. — Вашите каюти са в предната част. — Тръгна пак напред, като се оттласкваше с две ръце, което в нейния случай означаваше, че се захващаше за перилата и огъваше тялото си в дъга, докато се хванеше с другата ръка, имплантирана на глезена й. След три такива змиевидни извъртания, тя се стрелна по средата на коридора с ръката-крак напред, като гледаше назад към тях с широка усмивка на лицето. Стигна отсрещната стена, омекоти инерционното движение и изчезна зад ъгъла.
— С какво ли още ще ни сюрпризира съвременната наука! — възкликна Катей.
— Недей да злословиш! — скара му се Лило. — Тялото й е много функционално! Знаеш ли, кара ме да се чувствувам някак… демоде!
— Да, но не бих й завиждал, ако трябваше да се придвижва в нормално гравитационно поле!
— Доколкото схващам, тя никога не слиза долу!
Джавлин ги изчака в края на коридора пред първия от два люка. Проводи ги и мимоходом направи някои забележки относно мерките за безопасност, свързани с херметичността на кораба, които тя очакваше от тях да спазват стриктно. Влязоха в жилищните помещения.
— Съжалявам, че са толкова малки! — рече Джавлин, след като отвори вратите на миниатюрните каюти. — Но и моят кораб не се казва „Кралица Мари“! Всъщност, наложи се да преместя оттук моята колекция от марки. Двама от вас трябва да споделят една стая, при условие че никой не пожелае да спи в солариума. Настанявайте се, натоварете си багажа. Сега елате оттук!
Лило остана поразена. Не можеше да прецени до каква степен Джавлин омаловажаваше възможностите си. Например, съжали, че разполагаше само с две „гостни“, при условие че поради съображения за икономичност не трябваше да има нито една.