Помещенията бяха малки, но с ламперия, килими и разточителна мебелировка. Минаха през още две облицовани врати. Първата водеше към малка работилничка, а втората — към медицинска лаборатория. Лило хвърли поглед и на двете.
Солариумът бе най-голямата дневна стая. Там Джавлин влезе първа и продължи да се движи напред.
— Сега ще се върна! — извика. — Чувствувайте се като у дома си! Кафеени зърна има ей-там! — Посочи. — А напитките съхранявам в бутилки на срещуположната стена. — Хвърли се през малка дупка в преградата към носа на кораба.
— Тук е истинска лудница! — провикна се Катей.
Лило се съгласи. Бе пропътувала билиони километри с най-различни космически кораби, но като „Кейворайт“ нямаше втори!
— Какъв е този стил? — попита го. — Ранен викториански? Или а ла „капитан Немо“? — Но Джавлин я нямаше и никой не й отговори.
Солариумът бе дълъг десет и с диаметър четири метра. За разлика от останалите обитаеми пространства в кораба тук имаше дюшеме, а това бе пълна безсмислица! При условия на безтегловност можеше да се икономиса толкова много обем. Не стигаше това, но и подът бе паралелен на корпуса на ракетата, така че при движение със запалени двигатели никога нямаше да съвпада с посоката „надолу“! Дори недосетливата Вафа го забеляза.
— Като си помисли човек, все пак някаква малка част от пътуването преминава с включени двигатели… — Въпреки това замисълът остана неясен.
Таванът бе извит и следваше външната форма на корпуса на космическия кораб. По средата преминаваше богато украсена с резба дървена греда, на която бяха закачени шест от общо дузина огромни стъклени пана. Веднага разбраха защо тя наричаше стаята на жаргон „солариум“.
Навсякъде висяха като гирлянди растения, лозници и цветя. В единия край се намираше духов орган с две клавиатури, а в другия — бавно въртящ се аквариум. Лило погледна отблизо миниатюрния воден свят и срещу лицето й стръвно зинаха паст малки акули. Между тези две забележителности имаше много плюшени столове и дивани с инкрустирана дървена част, поръбена с месинг. Възприятията потъваха във въртоп от фино изработени детайли и изобилие от изящни заврънкулки!
Лило провря глава през дупката, където изчезна Джавлин, и се изненада. Както и подозираше, помещението отпред се оказа зала за управление на полета, но много странна. Инструментите бяха с месингов обков и показваха със стрелки, а не с цифри. Няколко други уреда изглежда изпълняваха функции на ръчно управление. До съвсем тясното пилотско кресло стърчеше дълъг лост с кристална капачка с огромни надписи „СТОП“ и „ХОД“. Чудно! Стаята бе почти празна, а навярно се намираше в самата носова част на кораба, тъй като отвъд сигурно започваше Космосът!
Отдръпна се и то — навреме, защото Джавлин влезе в солариума, но през коридора откъм кърмата. Значи тя имаше и други пътища за обикаляне из космолета!
— Изумен съм от кораба! — сподели с нея Катей.
— Наистина ли? Благодаря ти за комплимента! Аз също го харесвам! Не би могло да бъде обратното, тъй като бе мой дом в продължение на почти триста години! Основния дизайн — външния силует — избрах от корицата на древно списание от времето преди Нашествието, даже още отпреди първият човек да бе излетял в Космоса.
— Това е чиста проба лудост — отбеляза с равен тон Вафа.
— Смяташ ли? Не мисля! Очевидно, художникът, нарисувал проекта, не е разбирал нищо от летателни апарати. Явно е опитвал да направи списанието по-продаваемо, затова рисунката му е станала по-сексапилна, отколкото съобразена с логиката. Точно това ми хареса!
— Но така не се ли утежнява много конструкцията на корпуса? — запита объркана Лило. — Ако формата не се подчинява на функцията, не страда ли ефикасността?
— Смешно! Като правило е вярно, но не чувствуваш ли поетическа жилка в душата си? Боря се със закостенели в разбиранията си инженери, още откакто човечеството основа първата колония на Луната. Станахме раса от подобни инженери! Изглежда никога няма да осъзнаем, че след като построим железопътна линия, то следващата стъпка е да я разкрасим. Изкуството напредна в достатъчна степен, можем да си позволим да заплатим за красотата с малко неудобство. Конкретно космическите кораби, предназначени за излизане в далечния Космос, все още изглеждат като коледно дръвче, което е… окачалка за шапки.
— Моля?
— Полегнало… Извинявайте, употребих архаична дума. Като си помисля, всички идеи, вложени в тази метафора, са старинни! Но „Кейворайт“ е по-малко неефективен, отколкото изглежда на пръв поглед. Щом веднъж взех екстравагантното решение да летя сама на кораб, пет пъти по-голям от необходимото, паднаха всички пречки пред фантазията ми! Например, мебелите изглеждат масивни, но не са. Дървото, всъщност, е само тънък фурнир, залепен над стандартна пенеста плоскост. Металът не е истински, а само фина метализация. Органът функционира още като клавиатура на главния корабен компютър и библиотеката, която не се вижда в момента. Аквариумът представлява част от система за рециклиране и ако рибите се чувствуват добре, то за мен важи същото. Ще се убедите сами. Много е функционално!