Лило все още таеше съмнения. Но Куинс бе говорил за тази жена със страхопочитание. За нея се носеха легенди, че била ловецът с най-много ловни трофеи на всички времена.
— Ако сте готови, ще включа компютъра на предстартово броене. Остават малко неща, за които да се разберем. Претърсих вашия багаж и разучих рентгенограмите ви…
— Какво си направила? — изрепчи се пазачката.
Лицето й почервеня. Джавлин я огледа от главата до петите.
— М-да-а! Не се изненадвам от твоята реакция! — отбеляза сухо. — В личните ти вещи открих няколко кристала и други компоненти, които набързо можеше да сглобиш и превърнеш в ръчни лазерни оръжия. Изхвърлих ги в интерес на безопасното, спокойно пътуване!
Вафа вкопа крака в задната преграда на помещението, присви се и подскочи към домакинята. Прелетя цялата стая с изпънати ръце, с див рев и изкривено от ярост лице. Лило понечи да затвори очи. Джавлин изглеждаше толкова малка и крехка! Жената-войник започна да се превърта във въздуха, подготвяйки се да нанесе удар в средната част на цилиндричното й тяло.
Развръзката настъпи мигновено, преди някой да успее да отреагира. Джавлин се изви, огъна се на невъзможни места. Постави едната ръка на пода и се отблъсна. Обърна се и щом Вафа мина покрай нея, й нанесе мълниеносен разсичащ удар по врата. Нападателката се блъсна в тръбите на органа и заплува бездиханна.
Джавлин я погледна само веднъж, след това обърна вниманието си към Лило сякаш нищо не се бе случило.
— Бих желала да узная предназначението на устройствата, имплантирани в корема и тазовата ти кост!
— Не зная за какво служат! — възкликна генетичката. — Подозирам, че може би има нещо в мен!
— Е, добре! Едното прилича на несложен радиопредавател за определяне на твоите координати в пространството. Отпървом предположих, че другото бе бомба, но размислих. Прилича повече на ампула с наркотик, задействувана от предавателя. Как мислиш?
— Сигурно е така! — Бузите й пламнаха.
— Чудесно! — Джавлин явно също се чувствуваше неловко и смени темата. — Ако желаеш, отстрани ги, за която цел използувай моя хирургически комплект! Мога да ги изхвърля зад борда, ако не се сетиш какво друго да правиш с тях. — Премести поглед към Вафа, която все още висеше неподвижно във въздуха, след това се усмихна на Лило. — Двигателите ще се включат след около шестстотин секунди! По-добре е да отидеш в каютата си!
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Катей и аз преместихме Вафа в една от каютите и решихме да споделим другата. Тъкмо привързахме пазачката с колан към леглото и в космическия кораб започнаха да се извършват някои преобразувания. Леглото се премести от пода на кърмовата преграда. В солариума резервоарът с рибите се изпразни.
Потеглихме с малка тяга. Ускорението бе едно джи, с каквото бях привикнала на Плутон. Умивалникът и климатичната инсталация се обърнаха на сто и осемдесет градуса. Живеехме на стената. Когато се придвижвахме, осветлението винаги избързваше пред нас и не ни заслепяваше очите.
Отвън коридорът приличаше на вертикална шахта. Летяхме вече цяло денонощие. Свикнах с измененията, дори за толкова кратко време.
Прекарваха в своите кабини почти през цялото време. Джавлин не се вестяваше. Лило се изкачи по осемметровата стълба, която се показа от стената, и отиде в солариума. Тук обстановката не бе така задушевна, както преди. Органът висеше на тавана, на повече от десет метра над главата й. Видя ново стълбище. Покатери се и мушна глава, за да огледа контролната зала. Бе празна. Предположи, че едва ли щяха да видят Джавлин, преди корабът да спре ускорението. Тя се придвижваше наоколо в система от тесни канали, където тримата пасажери не можеха да я последват.
Катей и Лило виждаха Вафа през коридора и отворената врата на каютата й. Тя не благоволи да ги посети. Само се разхождаше с нервни крачки. Затворничката също се разтревожи. Трябваше да поеме част от вината за ситуацията. Може би пазачката подозираше тайна сделка между нея и собственичката на ракетата? Щеше да направи живота й непоносим!
Скучаеха. Единственото развлечение бе спането. Прекараха една бордова „нощ“, по време на която осветлението навсякъде бе намалено.