Джавлин им се обади сама след повече от двадесет и четири часа от старта. Появи се на плосък телевизионен екран, този път закрепен на тавана в каютата им.
— Може и да ме намразите, но сега е момента да се вземат важни решения, деца! — каза тя. — Нека всички сложим своите карти на масата и разкрием скритите си мотиви. По всяка вероятност желаете да научите защо с такава готовност приех да ви взема на тази малка екскурзия?
— Имаме някаква смътна идея. Все пак, би ли уточнила! — Лило хвърли поглед през коридора.
Вафа застана до вратата и се облегна. Заслуша напрегнато.
— Да. И така, аз познавам себе си много добре. На въпроса „Защо взех вас, напълно непознатите?“, мога да отговоря: „Поради своята своенравност!“. Направих го, само защото не е в мой стил да го извърша. Когато станете на възраст колкото мен, ще започнете да се самонаблюдавате. Ще трябва да опитвате да вършите и несвойствени неща поради единствената причина, че са просто нови. В противен случай „хващате ръжда“!
— Откъде си толкова сигурна? — запита Катей.
— Не съм. Но досега с тази тактика постигнах задоволителни резултати. Трябва да бъда последна глупачка, за да изменя стила си. На въпроса „Защо искам да отида при горещата връзка?“, в смисъл с или без вас, отговорът е: „Заради интерес, възникнал през последните няколко месеца!“.
Вафа бързо се вмъкна в стаята и вдигна поглед към монитора.
— А защо се интересуваш? — попита.
— По същите причини, по каквито и вие. Всеки би се заинтригувал, не смяташ ли?
— Откъде знаеш за случая? Информацията е ограничена за малцина…
— По-големи основания имам да запитам как така знаете вие! — Джавлин вдигна вежда. — Но тая свои предположения за това. Известно ми е всичко за Връзката. Във всяко време по пътя на сигнала от Офиучи се намира все някой и друг ловец на черни дупки. Не може да се намеси и затова само слуша. Разговаряме един с друг. Възможно е разговорът да се проточи в продължение на години, но ние разполагаме с достатъчно време, тъй като не бързаме. Обществото на ловците знаеше за последното съобщение, пристигнало по горещата връзка, още преди бордът на директорите на „Старлайн“ да го бе получил. Обсъждаме го вече в продължение на няколко месеца. Загрижени сме. Затова ще направя проверка.
— Искаш да се убедиш, че преводът е точен?
— Не, не! — Джавлин се засмя. — Няма съмнение за верността на компютърния превод! Заплашват ни, така е! Единственият мотив вие да желаете да отидете на космическата станция на „Старлайн Инкорпорейтид“ е да се доберете до оригинала на радиограмата. Е, аз пък го съхранявам в моя компютър! От неделя до сега го проверихме пак по шест различни начина. Не сме наясно само какво означава израза „Сурови наказания!“. Трябва да разберем. Бях… да го наречем, избрана да отида на място и да видя с очите си. Ако офиучите притежават сила, с която да осъществят заплахата си, то ние, обществото на ловците, трябва да се пренасочим към някои други купувачи на черни дупки…
Лило се шокира. Вафа се възмути.
— Просто така, а? Да се обърнете, накъдето духа вятърът?
— Горе-долу…
— На кого ще продавате? — изсумтя пазачката. — На офиучите? Или на Нашествениците?
— На който и да е, стига цената да е добра!
— В такъв случай плюя на вас и цялото ви общество! Изменяте на расата ни!
— Пикая на твоята раса, Свободна Земна жителке!
Лило бързо се намеси.
— Очаквате ли някакво второ съобщение? Например, предвещаващо нови наказания?
— Възможно е! Но не такава е целта на моята мисия!
— Тогава не разбирам! Какво би постигнала с подобно пътешествие?
— Дойдохме си на думата! — Джавлин се усмихна. — Зоната е необятна! Сключихме сделка да ви закарам до някоя точка по протежение на предаването от Офиучи. Може и да сте имали предвид най-близката, но не уточнихте, спомняте ли си? Сега ви предлагам да отидем на място, отдалечено на половин светлинна година от Слънцето, също в зоната на горещата връзка. Очаквам, че там ще бъде много интересно!
— Но защо?
— Ще се срещнем с офиучите лице в лице!
Вафа се зачуди, Катей се усмихна като на неумела шега. Лило остана сериозна. Тъй като я заболя вратът да се взира нагоре, последва примера на учителя и се излегна на пода, вперила очи в монитора на тавана. Сключи ръце зад главата си и зачака търпеливо обяснението.
— Вероятно проявявате любопитство относно защо считам, че местонахождението им е точно там? — Джавлин изглеждаше леко разочарована от липсата им на конкретна реакция.
— Права си! — Катей реши да го обърне на шега.