— Съгласна съм! Тогава тя дали ще постъпи по очаквания от нас начин?
— Убедена съм! Ще се успокои и ще приеме новата си роля. Туийд също ще се съгласи. Не ще остане доволен, но пък няма друг избор, нали?
— И аз виждам развоя на събитията в този план! — рече самодоволно Джавлин.
Лило се усмихна плахо. Най-сетне посмя да повярва, че бе свободна! Бе затворена зад стените на космическия кораб, но живееше на свобода!
— Между впрочем, колко време ще пътуваме?
— Още около триста милиона секунди.
— Колко прави обърнато в стандартни земни месеци?
— Приблизително сто и двадесет. Или кръгло — двадесет години!
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Можехме да стигнем Посейдон за много по-кратко време. Дори ако влачехме на буксир цялата ми спасителна капсула от Пръстените на Сатурн с помощта на космическия влекач, който Катей беше откраднал. Космолетът бе извънредно мощен. Бе пригоден да тласка микроскопични черни дупки с минимум енергия.
Забавихме се, защото трябваше да приближим целта в определено време и под точно изчислен ъгъл. Възпрепятствуваха ни взаимното местоположение на Юпитер и Сатурн в момента на старта ни, високата орбиталната скорост на Посейдон и въртенето около оста му.
Никога не се бях замисляла как да нарека скалата, в която бях скрила моята капсула. Когато доближихме съвсем астероида и угасихме двигателите, Катей предложи да я назовем „Отмъщение“!
Космическият влекач застина на петдесеткилометрова стационарна орбита над астероида Посейдон. През илюминатора се виждаше с просто око малко, сивкаво парче скала. На екрана на локатора, обаче, се открояваха повече подробности. Различаваха се тъмна, неравна повърхност и неголям купол, в който бушуваха адски сини пламъци.
Лило си спомни последния път, когато видя Парамитър-Солстис. Помоли ги да я придружат, въпреки че това бе немислимо. От една страна възнамеряваше да напусне пределите на Слънчевата система, а от друга — ако двамата с Катей успееха да осъществят замисъла си, нямаше да има време да оставят симбионтките на безопасно място. Съжали, че жителките на Пръстените нямаше да присъствуват на пускането в действие на техния план.
„Дано успеем!“ — самоуспокои се и преглътна нервно.
— Текат последните десет секунди! — предупреди възбудено Лило.
Беше се вързала с жици към компютъра и следеше действията му чрез камерите на „Отмъщение“. Навигационната компютърна програма измени леко курса. Корабът потръпна от краткото запалване на помощните реактивни двигатели. Приближаваха целта с шеметна скорост, което Лило почувствува само благодарение на осъществяваната си мозъчна връзка с бордовия хардуеър. Екранът светна яркосребристо и угасна поради повреда на фотокамерите от страхотния удар.
— Улучихме! — каза спокойно и извади куплунга на компютъра от контакта на главата си.
При последната маневра хвърлиха спасителната капсула „Отмъщение“ във формирания от нулевото поле купол, задържащ черната дупка. За части от секундата цялата скала се превърна в лава, горещи газове и плазма. Последва експлозия.
Едновременно с взрива черната дупка започна да поглъща разтопената скална субстанция. Относителната разлика на гравитационното привличане причини свиването и разпадането на материята, намираща се най-близко до центъра на черния микрообект, и започна да я въвлича в бездънната си яма, като компресираше веществото, при което се отделяше енергия. Подир първоначалния разпад останалото вещество също изпита огромната сила на привличането, но и част бе изблъскана извън видимия хоризонт под въздействието на налягане, създадено от атомните реакции. Бързото изхвърляне на материя предизвика експлозия и деветдесет процента от масата на „Отмъщение“ излетя вън от пределите на гравитационната орбита на Посейдон. Остатъкът претърпя нов цикъл свиване и разпадане.
Нулевото поле с форма на полусфера остана незасегнато. Бе предвидено да издържа при всякакви ситуации, които човешката раса можеше да предизвика. Ето защо реактивната тяга, създадена от изхвърлянето на „Отмъщение“ извън орбита, разтресе цялата огромна маса на астероида, без да нанесе други видими щети.