Лило съсредоточи вниманието си върху генераторите, формиращи електромагнитното поле. Единственото слабо място в плана на Парамитър-Солстис бяха именно тези устройства. Те удържаха въздействието на черната дупка. Не бе известно дали щяха да издържат на натоварването, причинено от внезапното ускорение вследствие на експлозията. Ако генераторите се повредеха, черната дупка щеше да започне да потъва навътре в Посейдон, поглъщайки всички съоръжения под нея. В такъв случай бяха се подготвили да опитат да уловят микродупката от другата страна на астероида.
— Не виждам раздвижване, а ти? — запита Лило.
— И аз. Изглежда, генераторите издържаха!
През няколко секунди последваха още, по-малки експлозии. Разтопените останки от скалата се свиха до размери, при които ядрената реакция започна да протича в равновесие. В синия електромагнитен купол сега грееше гореща, бяла звезда с диаметър около метър и по-ярка от Слънцето.
— Нека позачудим астрономите с новия природен феномен! — пошегува се генетичката и включи радиото. — Чувате ли ме там, долу? Ей, Вафа, слушаш ли ме?
За известно време не дойде никакъв отговор и тя повтори няколко пъти повикването. След малко долетя мъжки глас.
— Кой е там?
— Тук е Лило! Идвам от света на мъртвите! С мен е Катей! Върнахме се с вашия кораб и ви донесохме подарък! Надявам се, преди малко почувствувахте изненадата! Има ли ранени?
— Не зная! — Гласът на Вафа звучеше раздразнено.
Тя потръпна. Бе първият й контакт с мъж-войник. Разбра, че охранникът не го бе грижа за затворниците.
— Какво смяташ да постигнеш, между впрочем? Знаеш, че не можеш да ни убиеш, каквото и да предприемеш! В най-добрия случай би затрупала неколцина от нас, което вече се е случвало, но нашите скафандри ще ни защитят, докато някой ни се притече на помощ. А ние си помагаме един-друг! — Гласът звучеше властно като на човек, свикнал да му се подчиняват.
Все пак долавяше се и нотка на несигурност.
— Много добре знае, че не си глупава! — ободри я Катей. — Понякога човек изпада в истерия и недооценява надвисналата опасност!
— Може би си прав! — прошепна Лило. След това каза гласно в микрофона: — Вече променихме орбитата на Посейдон! Свършено е и нищо не можете да направите! Погледнато отгоре бе много атрактивно, уверявам те! Само след няколко минути хората по цялата Слънчева система ще се чудят и маят какво става тук! Сещаш ли се каква ще е развръзката? — От другата страна настъпи продължително мълчание. — Преди прибързано да се консултираш с Туийд, нека ти кажа някои нещица. Планът ни е прост. Всички ще опитат да си обяснят. Ще предположат, че Нашествениците кроят нещо. Наблизо е Юпитер, не забравяй! Няма да посмеят да изпратят кораб, за да проверят. Попитай шефа си дали ще се съгласи с мен! — Отговор не дойде и Лило продължи: — Обръщам вниманието ти на факта, че на наше разположение има мощен радиопредавател. Несъмнено, бившият президент е прекарал не една и две безсънни нощи, разтревожен от мисълта какво ли сме си наумили с учителя! Той вероятно е готов да изпрати веднага ракета в случай на провал тук, на тази база. Чудесно! Но нека го попитаме следното: „Колко време иска да купи от нас?“.
— Обясни ми по-подробно, моля!
— Смятах да го направя. Най-напред ми отговори ти! За колко време можеш да се свържеш с Туийд по радиото, да разговаряте и да получиш отговора му, без да броим деветдесет и шест минути, дължащи се на забавянето на сигнала, вследствие на изминатото голямо разстояние? Не се колебай! Дай ми незабавен отговор! — Катей бе наблегнал на важността именно на този момент.
Според него Вафа не бяха много умни или пък добри лъжци. Затова не трябваше да им се дава достатъчно време за обмисляне. В случая за бунтовниците работеше фактът, че отвориха дума за рутинна дейност, а именно — получаване на заповеди от Туийд.
— Е, аз…
— Отговори веднага! Животът на Туийд зависи от бързата ти реакция! Не ни карай да се съмняваме в твоите думи!
— С него комуникирам, като закодирам моето съобщение и го изпращам с помощта на лазер до сателит, висящ на стационарна орбита над Луната. Там сигналът се ретранслира, за да не бъде засечена посоката му. Поради тази причина забавянето днес ще бъде деветдесет и седем минути. След това връзката става по-бърза. Обикновено не съм чакал повече от три минути за директно свързване с него.
— Много добре! А сега нека направим следната сделка. Катей и аз сме загрижени за съдбата на хората под твоя опека. Съзнаваме, че ако ти заповядат, те ще бъдат убити. Реши ли, Туийд би могъл да издаде такава заповед! — Лило дори и сега не вярваше на подобна възможност, но се довери на Катей, който явно познаваше бившия президент по-добре. — Обърнете внимание на шефа си, че такава алтернатива би била извънредно глупава!